Джон Ле Карре: Изменник по вкуса ни

Пери пак се извърна към Гейл.

— Ти имаш ли мнение по въпроса?

— Как да нямам!

При което Пери килна глава на другата страна.

— Чакайте, Марк. Държа да си изясним моментално нещата — обясни с привичната си педагогическа властност. — Дима, човекът, с когото съм тръгнал да играя тенис, смята, че се каня да го замеря с някоя бомба, така ли? Това ли се опитват да кажат тия двамата?

— Живеем в опасни времена, Пери. Може и да не го осъзнавате, но ние, останалите, сме наясно и сме длъжни да се съобразяваме с този факт. Така че, при цялото ми уважение, най-категорично ви съветвам да не се запъвате.

— Или че евентуално възнамерявам да го разстрелям с калашника си? — не мирясваше Пери. И повдигна леко сака си да покаже къде крие оръжието; при което вторият мъж излезе от сянката на храстите и зае позиция до първия, без нито един от двамата да добави нещо към видимата липса на изражение върху лицето си.

— Правите от мухата слон, ако ме извините за израза, господин Мейкпийс — упорстваше Марк. Очевидно трудно придобитата му учтивост започваше да отстъпва пред нагнетилото се напрежение. — Тръгнали сме за вълнуващ мач по тенис. Тези момчета си имат своите задължения и, според мен, ги изпълняват изключително учтиво и професионално. Честна дума, не разбирам какъв е проблемът ви, сър.

— Аха! Проблемът! — прекъсна го Пери, възприел думата като уместно начало за групова дискусия със студентите му. — В такъв случай позволете ми да ви изложа моя проблем. Всъщност, като се замисля, аз съм изправен пред няколко проблема. Първият ми проблем е в това, че не желая никой да наднича в сака ми без лично мое съгласие, каквото, в конкретния случай, никому не съм дал. Съответното правило важи и по отношение на сака на придружаващата ме дама. — И посочи Гейл.

— Твърдо — присъедини се Гейл.

— Вторият проблем. Ако вашият приятел Дима смята, че се каня да извърша покушение срещу него, защо изобщо ме кани да играем тенис? — След като остави достатъчно време за отговор, но не получи такъв, ако не се смяташе шумното поемане на въздух през зъбите, продължи: — А третият ми проблем е, че настоящото предложение се явява крайно едностранчиво. Аз например изявил ли съм желание да надничам какво има в сака на Дима? Не съм. И нямам подобно желание. Надявам се да му разясните това, докато му предавате моите извинения. Хайде, Гейл, да се ориентираме към богатата шведска маса с великолепната закуска, за която сме си платили.

— Чудесна идея — радушно се съгласи Гейл. — Изведнъж огладнях.

Двамата се извърнаха и без да обръщат внимание на молбите на профито, заслизаха по стълбите, но в един момент входът на корта се разтвори с трясък и басът на Дима ги прикова на място.

— Недей бяга, господин Пери Мейкпийс. Ако ще ми пръскаш черепа, направи го с проклетата си тенис ракета.

— И на колко години е той според вас, Гейл? — попита интелектуалката Ивон и вписа нещо накратко в бележника пред себе си.

— Бебешкото лице ли? На двайсет и пет, макс — отвърна тя, докато се мъчеше за пореден път да налучка у себе си желания баланс между лекомислието и паниката.

— Пери? Вие колко му давате?

— Трийсет.

— Ръст?

— Под среден.

Като имаме предвид, че ти самият си метър и осемдесет и осем, Пери, май всички ще се окажем под среден ръст, рече си Гейл.

— Метър и седемдесет и осем — каза на глас.

С много късо подстригана руса коса, съгласиха се и двамата.

— Със златна верижка на китката — сети се Гейл и се изненада сама от себе си. — Навремето един мой клиент носеше точно такава. Разправяше, че ако закъсал, щял да я разчлени и да я продава на брънки, за да се откупи.

Ивон побутва с благоприлично изрязаните си нелакирани нокти по масата към тях купчинка снимки от пресата. На преден план половин дузина яки мъже в костюми стил „Армани“ вдигат чаши с шампанско към камерата, за да отпразнуват победата на състезателния кон до тях. За фон им служат рекламни пана на кирилица и на английски. Далеч вляво, със скръстени пред гърдите ръце, стои бодигардът с бебешкото лице и с почти обръсната руса глава. За разлика от тримата други с него, той е без черни очила. Но на лявата си китка има златна верижка.

Пери има леко самодоволен вид. На Гейл й се повдига.

Гейл не можеше да си обясни защо на нея се пада лъвският пай от приказките. Докато говореше, чуваше гласа си да отеква от тухлените стени на сутерена, както ставаше и в бракоразводните съдебни зали, в които засега се осъществяваше професионално: ето, сега изказвам справедливо възмущение, сега — язвително недоверие, а сега звуча като отсъстващата ми проклета майка след втория й джин с тоник.