Джон Ле Карре - Изменник по вкуса ни

— А вие, Гейл? — попита с подчертана загриженост Люк. — Вие сте по цял ден в съдебната зала. И наблюдавате порочния свят в цялата му отвратителна хубост. На вас поне не ви ли се сториха подозрителни?

— Ако изобщо може да се каже, че съм ги забелязала, вероятно съм предположила, че ме оглеждат, така че не им обърнах никакво внимание — отвърна Гейл.

Това обаче ни най-малко не задоволи любимката на учителката Ивон.

— Но вечерта, Гейл, докато си мислехте за изминалия ден… — Тази да не е шотландка? Като нищо може да е, реши Гейл, която се гордееше със способността си да различава гласове не по зле от всеки ушат скорец. — Нима наистина не ви мина през ум що за мъже са били онези двамата с раболепното им присъствие?

— Беше ни първата нормална вечер в хотела — отвърна Гейл в изблик на изнервено отчаяние. — Пери беше направил резервация за романтична вечеря на свещи на „Капитанския мостик“, нали разбирате? Под звездите, на пълнолуние, с лунна пътека, която стигаше буквално до масата ни. Нима можете наистина да си помислите, че цяла вечер сме се гледали в очите и сме разговаряли за охраната на Дима? Хайде малко по-сериозно. — Но се притесни да не е прозвучало по-невъзпитано, отколкото би следвало. — Добре. Наистина стана дума, съвсем накратко, и за Дима. Такива като него ти се запечатват върху ретината. В смисъл: за пръв път срещаме истински руски олигарх, в следващия миг Пери започна да се самобичува, че се е съгласил да играе по единично с него, и се канеше да се обади на профито по телефона да се откаже. При което аз му заявих, че съм танцувала с мъже като Дима, и съм установила, че притежават възхитителна техника. Което съвсем ти затвори устата, нали, Пери, скъпи?

Разделени от пропаст с размерите на съвсем наскоро прекосения от тях Атлантически океан, но и благодарни за възможността да се облекчат пред двамата професионално любопитни слушатели, Пери и Гейл продължиха своя разказ.

В седем без петнайсет на следващата сутрин Марк ги очакваше на горния край на каменните стъпала изтупан в най-хубавия си бял екип, с два кена охладени топки за тенис и картонена чашка с кафе.

— Адски се притеснявах вие двамата да не се успите случайно — рече развълнувано. — Аз съм бомба. Нищо ми няма. Как се чувствате тази сутрин, Гейл? Изключително привлекателен вид имате, ако ми е позволено да го кажа. След вас, Пери. Удоволствието е за мен, сър. Ама че ден, а? Ама че ден.

Пери ги поведе по втория ред стълби до мястото, където пътеката се отклоняваше наляво. И още на самия завой налетя на онези двамата с авиаторските якета, които се бяха размотавали наоколо предната вечер. Стояха на пост от двете страни на арката от цветя, водеща като булчинска алея към входа на централния корт, който представляваше самостоятелен свят, заобиколен от четири страни с брезентови платнища и шест метра висок жив плет от хибискус.

Щом ги видя да се приближават, русият мъж с бебешкото лице пристъпи леко напред и с безрадостна усмивка разпери ръце с класическия жест на човек, който се кани да пристъпи към обиск. Озадачен, Пери се спря и източи ръст на най-малко два метра по-далеч, отколкото бе нужно, за да го опипат. Гейл се закова редом с него. И при следващата крачка на онзи Пери дръпна Гейл и отстъпи крачка назад, като в същото време възкликна:

— Какво, по дяволите, става тук? — На практика въпросът му се оказа адресиран към Марк, тъй като нито Бебешкото лице, нито по-тъмнокосият му колега дадоха знак да са чули, а още по-малко — да са разбрали въпроса му.

— Охрана, Пери — поясни Марк и се промъкна покрай Гейл да му прошепне на ухо: — Обичайна процедура.

Пери остана на място с проточен напред и настрани врат, докато смилаше подаденото му сведение.

— Чия охрана по-конкретно? Нещо не схващам. А ти, Гейл?

— И аз нищо не разбирам — съгласи се тя.

— На Дима, Пери. Вие какво си помислихте? Човекът е тузар. От световен мащаб. Тия момчета просто изпълняват заповеди.

— Ваши заповеди ли, Марк? — извърна се Пери и го изгледа обвинително през очилата си.

— На Дима, Пери, не мои. Не се излагайте. Това са негови хора. Придружават го неотлъчно.

Пери насочи вниманието си към русия бодигард.

— Случайно да говорите английски, господа? — Бебешкото лице остана непроменено, само дето се стегна. — Тоя май не разбира английски. Или изобщо не чува.

— За бога, Пери — заувещава го Марк, докато биреното му лице взе да придобива още по-зачервена окраска. — Само ще надникнат в сака ви, нищо повече. Нищо лично. Обичайна процедура, както вече споменах. Като по летищата.