Джон Ле Карре: Изменник по вкуса ни

Зрителите се разотидоха. Четиримата останаха да си разменят комплименти, да се договарят за реванш и какво ще кажете за по едно в бара довечера? Задължително! Индийците си заминаха, а Пери и Гейл взеха да събират резервните си ракети и фланелки.

Тъкмо тогава австралийското профи се върна на корта заедно с мускулест, изправен, напълно олисял мъж с огромен гръден кош, обсипан с диаманти златен „Ролекс“ и сиво долнище от анцуг със завързан на фльонга отпред шнур.

Защо Пери забеляза първо фльонгата на корема и едва след това самия мъж, не е никак трудно да се обясни. Защото точно в този момент се преобуваше от удобните си обувки за тенис в чифт джапанки с въжени подметки, така че когато чу името си, бе все още превит одве. А когато надигна бавно длъгнестата си глава, както правят всички високи кокалести мъже, първо отбеляза присъствието на чифт кожени еспадрили върху дребни, едва ли не женствени, но разкрачени по пиратски нозе, а след това — и чифт къси прасци в сив анцуг; възходящото движение после възприе и завързания на фльонга шнур, който държеше гащите да не падат — двойна фльонга, каквато се полага за възложената й обширна отговорност.

А над фльонгата — изключително фина алена памучна ризка, обвила масивен торс, преливащ гладко от корем в гръден кош и завършващ с якичка в източен стил, която, ако беше закопчана, щеше да представлява умален вариант на свещенически нашийник, с уговорката, че последният изобщо не би побрал такъв мускулест врат.

А над яката — килнато умолително на една страна, с приканващо повдигнати вежди абсолютно гладкото лице на петдесет и нещо годишен мъж, чиито тъжни кафяви очи го огряваха с делфинската си усмивка. Липсата на бръчки не подсказваше липсата на опит, а по-скоро — тъкмо обратното. За Пери, любителя на приключенията сред природата, то бе лице, оформено за цял живот; или, както много по-късно сподели с Гейл, лице на завършен човек — още една дефиниция, към която самият той се стремеше, но въпреки всичките си мъжествени усилия все още не смяташе, че е постигнал.

— Пери, позволете ми да ви представя моя добър приятел и клиент, господин Дима от Русия — каза Марк с известна церемониалност в иначе угодническия си тон. — Дима твърди, че ви е наблюдавал в един доста елегантен мач, нали така, сър? Бидейки сам изтънчен ценител на играта тенис, той ви е гледал с огромно доволство, ако мога така да се изразя, нали, Дима?

— Кво ще кажеш за едно мачле? — попита Дима, без да сваля кафявия си извинителен поглед от Пери, който вече бе набрал неловко обичайната си височина.

— Здрасти — каза леко задъхано Пери и протегна потна десница. Онази на Дима се оказа занаятчийска, но по някое време понапълняла, с татуирана звездичка върху второто кокалче на палеца. — А това е Гейл Пъркинс, моята партньорка в престъпленията — добави, понеже усети, че се налага да позабави темпото.

Но преди Дима да успее да отговори, Марк изпръхтя подмазвачески своето възражение:

— Какви престъпления, Пери? Хич и не го слушайте, Гейл! Най-сериозно ви казвам: вие двамата се справихте страхотно. Поне два от минаващите ви удари бяха направо божествени, нали, Дима? И вие сам го отбелязахте. Ние ви гледахме от офиса. По системата за видеонаблюдение.

— Марк разправя, че играеш в турнира „Куинс Клъб“ — каза Дима с все още насочената към Пери делфинска усмивка, с глас, който бе плътен, нисък и гърлест и със смътен американски акцент.

— Да, само че това беше преди няколко години — отвърна скромно Пери, все още стремящ се да спечели време.

— Дима купи наскоро „Трите комина“, нали така, Дима? — обяви Марк, сякаш тази новина можеше да ускори решението им за съвместна игра. — Най-хубавият имот от тази страна на острова, нали, Дима? И доколкото чуваме, има страшно амбициозен план. А пък вие двамата сте в „Капитан Кук“ — една от най-хубавите вили в комплекса по мое мнение.

Което си беше вярно.

— Ето че се оказахте съседи, нали, Дима? „Трите комина“ е на самия връх на носа отвъд залива. Последният недоусвоен имот на острова, но Дима скоро ще поправи този недостатък, нали, сър? Говори се, че ще пуснете акции за делово участие с преференции за местните жители, което ми се струва много свястна идея. Макар временно да я карате малко като на къмпинг, нали така? Съвместно с неколцина съмишленици и семейството. За което ви се възхищавам. Пък и не само аз. За човек с вашите възможности това си е истинско мъжество.

— Кво ще кажеш за едно мачле?