Джон Ле Карре - Изменник по вкуса ни

— Перм?

— Перм. Град в Русия.

Погледът й се плъзна един ред по-нагоре, пак към двете сламенокоси момчета, които работеха така злобно с челюсти, сякаш ненавиждаха дъвките си. Близнаците на Дима, поясни Марк. И наистина, като се вгледа по-внимателно, Гейл успя да установи известна прилика: същия мощен гръден кош, изправен гръбнак и клепнали похотливи кафяви очи, които като че й вземаха мярката.

Пое рязък безшумен дъх, после го изпусна. Наближаваше моментът, в който, в съдебен сблъсък, изстрелваше златния си куршум — въпроса, с който да съкруши мигновено свидетеля. В случая себе си ли щеше да съкруши? Но когато продължи да говори, осъзна с благодарност, че в отразения си от тухлената стена глас не долови нито треперене, нито заекване, нито някаква друга издайническа промяна.

— Приседнало съвсем скромно настрани от останалите — демонстративно отдалечено едва ли не, — бе едно петнайсет-шестнайсетгодишно момиче с наистина поразителна хубост, с гарвановочерна коса до раменете, по ученическа блузка и тъмносиня ученическа пола, която покриваше коленете й. Сякаш изобщо не беше от компанията им. Така че аз, естествено, попитах Марк коя е.

Съвсем естествено, заключи с облекчение, след като чу гласа си. Нито една вдигната вежда по цялата маса. Браво, Гейл.

— „Казва се Наташа, осведоми ме Марк. — Напъпило цвете, готово да го откъснеш“, както казвали французите. Била дъщеря на Дима, но не от Тамара. Зеницата на бащиното си око.

И какво мислите, че правеше красивата Наташа — дъщерята на Дима, но не от Тамара — в седем сутринта, вместо да гледа как баща й играе тенис? — попита Гейл слушателите си. — Четеше подвързано с кожа томче, което стискаше в скута си като щит на целомъдрието.

Абсолютна, убийствена красота, ви казвам — подчерта Гейл. И вметна уж небрежно: — Направо умопомрачителна. — След което си рече: „Боже мой, говоря като някоя лесбийка, а всъщност искам да демонстрирам незаинтересованост“.

Но и този път нито Пери, нито разпитващите я доловиха нещо фалшиво в тона й.

— А къде се намира самата Тамара, която не е майката на Наташа? — попита тя строго и се възползва от възможността да се поотдръпне от Марк.

— Два реда по-нагоре, вляво. Изключително набожна дама. Местните й викат госпожа Монахинята.

Тя се извърна уж небрежно и фокусира погледа си върху облечена в черно от глава до пети призрачна жена. Косата й, също черна, вдигната на кок, бе започнала тук-таме да побелява. Устата й, застинала с обърнати надолу краища, като че никога не се беше усмихвала. Наметната бе с бледоморав шал от шифон.

— А на гърдите й висеше православен златен архиепископски двоен кръст — възкликна Гейл. — Откъдето, предполагам, иде и прякорът й. — След което реши да добави: — Обаче какво присъствие! Всички погледи привлича върху себе си. — Явно повлияна от родителите си актьори, тя не се стърпя да допълни образа: — Няма как да не усетиш волята й. Дори на Пери успя да повлияе.

— Не изпреварвай събитията — предупреди я Пери, като гледаше да избегне погледа й. — Не ги интересуват мъдростите, до които стигнахме впоследствие.

На мен и предварителни мъдрости не сами позволени, нали? — накани се да му отвърне Гейл, но премълча, успокоена, че е преодоляла успешно препятствието, наречено Наташа.

Разсейваше я сериозно нещо в поведението на безупречния дребен Люк: как, без да иска, улавяше погледа му, а той — нейния. В началото бе решила, че е гей, до мига, в който го хвана да зяпа пролуката в блузата й, където се бе разкопчало някакво копче. Проявява галантността на губещия, рече си. Проявява решимост да се бие до последния човек, когато последният е самият той. В годините, през които бе чакала Пери, бе преспала с доста мъже; на един-двама дори бе казала „да“ от доброта — колкото да им докаже, че струват повече, отколкото си мислят. Тъкмо на тях й напомняше Люк.

Пери обаче, говорейки съсредоточено на своите едри ръце върху масата, твърдеше, че докато загрявал за мача с Дима, не обърнал почти никакво внимание на публиката. Забелязал ги, махнал им с ракетата, но никой не му отвърнал на поздрава. Но най-вече гледал да си сложи добре контактните лещи, да си завърже обувките и да се намаже със слънцезащитния крем, като в същото време се тревожел дали Марк не досажда на Гейл и изобщо се питал колко ли време ще му трябва да бие и да се махне оттам. Застаналият на около метър от него противник не преставал да го разпитва.

— Пречат ли ти? — попитал го бе сериозно под сурдинка Дима. — Моите поддръжници? Да им кажа ли да си вървят?