Джон Ле Карре - Изменник по вкуса ни

Тази вечер обаче, въпреки максималните си усилия да го прикрие, усещаше от време на време как потръпва от страх, който не беше заложен в сценария. Долавяше го със слуха си, независимо дали слушателите й на отсрещната страна на масата го чуваха, или не. Струваше й се, че и седналият до нея Пери го усеща, тъй като скланяше от време на време глава към нея без никаква нужда, освен да я огледа с притеснена нежност през разделящата ги пет хиляди километрова пропаст. И си позволяваше да стисне леко от време на време ръката й под масата, преди да поеме повествованието, воден от погрешното, макар и простимо убеждение, че дава почивка на чувствата й, когато всъщност нейните чувства просто се оттегляха под повърхността, прегрупираха се и при първа възможност пак се втурваха в бой с още по-голяма стръв.

Макар да бе пресилено да се каже, че се бяха довлекли до централния корт, и Пери, и Гейл бяха единодушни, че взеха доста бавно разстоянието. Минаха едва-едва по опасаната с цветя алея с телохранителите в ролята на почетен караул, Гейл хванала периферията на широкополата си капела и полюшваща краищата на поличката си.

— Фръцках се донякъде — призна си.

— И то как — съгласи се Пери, за което получи от отсрещната страна на масата въздържани усмивки.

На входа към корта се получи лека суматоха, сякаш Пери в последния момент се бе отказал, макар той всъщност само да бе отстъпил назад, за да пропусне Гейл пред себе си, а тя се възползва от възможността с достатъчно внушителна женственост, с която да създаде впечатлението, че макар и неосъществила се, възнамеряваната обида все още си беше налице. А след Пери се намъкна и Марк.

Дима стоеше с лице към тях в центъра на корта, разперил широко ръце да ги посрещне с добре дошли. Облечен бе в пухкава синя фланелка с кръгла яка и дълъг ръкав и дълги черни шорти, които стигаха до под коленете му. Противослънчева козирка стърчеше като зелена човка от плешивата му глава, която отсега блестеше на утринното слънце. Пери се зачуди дали не е намазана с плажно масло. Инкрустираният ролекс се допълваше от верижка с леко мистична на вид златна висулка около мощния му врат: поредната лъскава вещ, която да отклонява вниманието.

Но за своя най-голяма изненада, уточни Гейл, още в момента на влизането си беше установила, че не Дима е основното явление. На зрителската трибуна зад гърба му се беше заредила странна — направо чудата, нея ако питаха — смесица от деца и възрастни.

— Като куп восъчни статуи бяха — възмущаваше се Гейл. — И ме смутиха не толкова натруфените им тоалети в този безбожен час — седем сутринта, ами това колко мълчаливи и навъсени бяха. Седнах на най-долния празен ред и си рекох: „Това пък какво е, боже мой? Народен трибунал, черковно шествие или какво?“.

Дори децата не общуваха помежду си. Веднага привлякоха окото й. Винаги така ставаше, когато наоколо й имаше деца. Преброи поне четири.

— Две вкиснати на вид момиченца, едното на към пет, другото около седем, в тъмни рокли и шапки против слънцето, които седяха притиснати в едрогърда черна жена, явно тяхна бавачка — каза Гейл, като се стараеше да не изтърве преждевременно чувствата си. — И двама тийнейджъри със сламени коси по тенис екипи. И всички с такъв унил вид, сякаш някой ги беше изритал от леглата и ги беше довлякъл там за наказание.

А и възрастните бяха с такъв чуждоземен вид, толкова едри и така „други“, сякаш ги беше рисувал създателят на семейство Адамс, продължаваше Гейл. И то не толкова заради официалните им одежди или прическите от 70-те години на миналия век. Или заради това, че в цялата тази жега жените се бяха навлекли като за ледовита зима. Ами най-вече заради всеобщото им униние.

— Защо само мълчат? — прошепна Гейл на Марк, цъфнал неканен на съседното до нея място.

— Руснаци — сви рамене Марк.

— Да, обаче руснаците не млъкват!

Не и тези, рече й Марк. Повечето пристигнаха със самолет през последните няколко дни и още не са се приспособили към карибската обстановка.

— Там се е случило нещо — каза тя и кимна по посока на отсрещната страна на залива.

— Според мълвата провеждат голяма семейна сбирка, и то не от най-задушевните. А и се чудя как се оправят с хигиената. Половината от водопроводната им система е напълно скапана.

Спря погледа си върху двама дебелаци: единия с кафяво борсалино, който мърмореше нещо по мобифона си, другия — с карирана шотландска барета с червен помпон.

— Братовчеди на Дима — каза Марк. — Тук всеки е нечий братовчед. От Перм са.