Джон Дарнтън - Конспирацията на Дарвин

С натежало сърце Чарлс написа на Хенслоу, че не може да приеме назначението на „Бигъл“. Вероятно все още има някаква надежда, стисна устни той, докато пришпорваше запенения кон. Баща му не беше затръшнал вратата. След като изброи всичките си възражения, той му остави и малка пролука с думите: „Ще дам съгласието си, но само ако успееш да намериш човек с глава на раменете, който да те посъветва да отидеш.“ Такъв можеше да бъде само чичо Джос, първи братовчед и зет на доктора. Имаше приятни обноски и отлично чувство за хумор и ръководеше умело империята за производство на порцелан в Уеджуд, основана от баща му. Неговите съвети носеха тежестта на модерния предприемачески свят, който управляваше леярните и парните машини в Средна Англия, а Чарлс обожаваше компанията му. Обичаше имението с богатата му библиотека, огласяно от веселия смях на братовчедите му и стопляно от добродушието на стопанина. Беше го кръстил „Замъка на щастието“, защото беше пълна противоположност на собствения му дом.

Остави Херодот в ръцете на коняря и влезе в голямата зала, следван от хрътките. Момичетата Фани и Ема изпищяха от удоволствие, а братовчед му Хенсли, шест години по-малък от него, възторжено го потупа по гърба. Чичо Джос се зарадва, като го видя, но веднага забеляза тревогата, изписана на лицето му. Чарлс им разказа за околосветското пътешествие, след което извади писмото. Чичо Джос се оттегли в кабинета си да го прочете на спокойствие и не след дълго се появи отново с предложение да отидат на лов.

Тръгнаха да кръстосват равнинната местност с пушки в ръце. Чарлс не улучи седем от деветте яребици, които се вдигнаха от храстите пред тях. И стрелбата ми е калпава, омърлушено си рече той, докато правеше два възела на шнура на якето си, маркирайки по този начин убитите птици. Надвечер, когато се прибраха, вече оживено се обсъждаше предложението за околосветско плаване. Дори гостите бяха единодушни, че подобен шанс не бива да се изпуска.

— Ела да ми изброиш възраженията на баща си — рече чичо Джос и го поведе към кабинета си.

Чарлс прилежно направи списък с осемте точки на несъгласие на доктор Дарвин и му подаде листа. Сбърчил вежди в привидна строгост, чичо му започна да ги отхвърля една по една с лекотата на опитен съдия.

— Какво ще кажеш, да пишем ли на баща ти?

Той седна на масивното си махагоново писалище и набързо превърна повечето от възраженията в положителни предложения, като от време на време дяволито намигаше на Чарлс. В крайна сметка младежът натопи перото в мастилото и колебливо започна да пише: „Скъпи татко, страхувам се, че отново ще предизвикам неодобрението ти, но по мнение на всички от семейство Уеджуд опасностите не са чак толкова много. Разходите няма да са по-големи от тези, които бих направил, ако си стоя у дома. Уверявам те, че въпреки силното ми желание да осъществя това пътуване без колебание ще се откажа от него в случай че се възпротивяваш…“

Писмото беше изпратено. Положението беше обсъдено още веднъж след вечеря. А когато си легна в спалнята на втория етаж, Чарлс установи, че не може да заспи. Изправи се до прозореца и се загледа в цъфтящите ириси, лобелии и далии в градината, зад които блестеше езерото, обляно от лунните лъчи. „Дали все още имам шанс за това пътуване?“ — запита се той. То предлагаше уникални възможности за обогатяване на познанията му в областта на геологията и зоологията, за изследване на неотбелязани в картите скални образувания и събиране на образци от неизследвани части на света. Така копнееше за пътешествие! Спомни си как двамата с Хенслоу бяха обсъждали идеята за пътуване до Канарските острови. Господи, колко скромно му се виждаше то, сравнено със сегашната възможност! Това щеше да бъде последната авантюра, преди да се предаде окончателно на спокойния семеен живот, който без съмнение щеше да бъде свързан с кариерата на провинциален викарий.

Но Чарлс добре съзнаваше, че има и друго. Природните науки се развиваха с бързи темпове, към музеите се стичаше поток от нови находки, а една такава експедиция би повдигнала авторитета на всеки млад учен. Беше виждал как различните кралски дружества посрещат изследователите като герои, канят ги в своите луксозни клубове, мастити банкери и индустриалци дават вечери в тяхна чест в изисканите си домове в Кензингтън и Найтсбридж, пафкат с пурите си и попиват думите им, а жените ги гледат с възхищение. Душата му копнееше за слава така както изстрадалото от суша растение копнее за дъжд.