Клайв Касслер - Черно море

— Да, заклещиха ни на открито.

— Ние трябваше да прехвърлим лодката над бариера от верига и телена мрежа, затова не слязохме на брега по-рано.

— Имахте само моя пистолет. — Тя ги погледна. — Съжалявам. Ще ми се да бяхте останали в лодката, за да се измъкнете.

— И да пропуснем възможността да повисим заедно? — попита Джордино.

Ана поклати глава: ах, тези американци.

Вратата в края на сградата се плъзна, за да пропусне една самотна фигура вътре. Лъч светлина заблестя по бръснатата глава. Васко носеше лост от кабестан, който използваше вместо бастун. Дървеният лост, някога използван от моряците да въртят хоризонталната лебедка, за да вдигнат котвата, потракваше върху бетонния под, докато той крачеше към своите затворници.

Доближи се до първата си жертва, Михаил, увиснал като парче говеждо в кланица. Васко го огледа, после замахна с парчето дърво и го стовари върху ребрата му. Той зяпна рефлекторно за въздух, но остана отпуснат.

— Очевидно наистина не е в съзнание — подхвърли Васко и се обърна към останалите, за да ги огледа от горе до долу. — Моите трима стари приятели, които се отбиха да ме видят? Трябваше да ми кажете, че ще идвате. Щях да ви приготвя още по-горещо посрещане.

— Беше достатъчно горещо, за което благодарим — каза Джордино.

— Да съм те молил да ми отговаряш, а? — Васко стовари края на лоста в корема на Джордино. Повечето мъже щяха да зяпнат от болка, но Джордино само изгледа отвисоко мъжа и му се усмихна.

Васко направи крачка към Пит.

— А ти? Има ли какво да добавиш?

— Отрежи въжетата и може би ще имам.

Васко се извъртя и замахна с парчето дърво към торса на Пит. Той стегна стомашните си мускули и се извъртя така, че да посрещне удара под ребрата. Ударът едва не му изкара въздуха, но той копира Джордино и се вторачи в плешивия с усмивка.

— Виждам, че искате да усложните нещата — заключи Васко. — Ще видим колко сте корави след едно пълно окрехкотяване. — Замахна с дървото, но спря на сантиметър от лицето на Джордино и го запрати настрана. После мина край двамата мъже и се запъти бавно към Ана.

— Е, агент Ана Белова — прочете Васко на баджа й, — май съм ви липсвал, за да дойдете тук толкова бързо.

Прегърна я през кръста и я дръпна към себе си.

Ана се извърна и затаи дъх, когато я притисна към тялото си. Брадатата му буза издраска лицето й.

— Щом свърша с твоите другарчета, с теб ще се позабавляваме — обеща й той. — Само ние двамата.

Внезапен удар уцели Васко в бъбреците и го просна в цял ръст на пода. Той скочи на крака и се завъртя рязко към Джордино, който се люшна назад на въжето, след като беше нанесъл от летеж ритника. Васко се втурна срещу него, размахал юмруци.

Джордино не можеше да се брани и пое няколко удара по торса. Единственото му оръжие бяха краката му. Когато имаше възможност, риташе и накрая улучи коленете на своя нападател.

Васко залитна назад и посегна към кръста си. Измъкна голяма сгъваем нож и го разтвори с щракване. Протегна го напред и размаха назъбения му край срещу Джордино.

— Времето ти изтече, приятел.

Погледна към Пит; за да се увери, че няма да се намеси, приведе се и скочи напред. Но тази тактика се обърна срещу него. Джордино се приготви и го посрещна с ритник в китката. Скокът на украинеца секна и ножът се плъзна по пода край краката на Джордино. Васко се хвърли след него, сграбчи го и замахна назад, улучвайки крака на Джордино отстрани. Ударът сряза панталона му, а от раната потече струйка кръв.

Васко си бе научил урока и остана прав, извъртайки се странично към Джордино. Този път нямаше да се привежда, щеше да нападне изправен и да нанесе бърз и смъртоносен удар, който противникът му нямаше да може да отрази. Вдигна ножа и направи крачка напред, когато един глас разцепи тишината в хангара.

— Иля!

Ниският, сдържан глас го спря на място. Той изгледа Джордино, после отстъпи назад и насочи поглед към отворената врата.

Високата фигура на Валентин Манкедо бързо се приближи. Изражението му беше тревожно.

— Сега не е време за игрички.

— Тя е агентката на Европол, която се качи на „Бесо“. — Васко посочи с ножа Ана. — А другите двама са другарчетата й от кораба на НАВПД, които провалиха операцията ни срещу Севастопол.

Манкедо изгледа двамата мъже с любопитство, след това се обърна към Ана.

— Защо дойдохте тук?

— За да ви арестуваме, Валентин Манкедо — отговори тя с твърд глас. Той забеляза сгънат лист в джоба на тактическата й жилетка.