Клайв Касслер - Черно море

— Да, предположението ти е вярно.

На сто и двайсет мили югозападно от Бургас „Бесо“ получи разрешение по радиото от турската контролна станция при фара на остров Тюркели да влезе в Босфора. С тази разлика, че вече не беше спасителният кораб „Бесо“, а снабдителният „Невена“. Със сменено име, пребоядисан, преоборудван и в добавка с купчина сондажни тръби на палубата, той въобще не приличаше на своето минало „аз“.

След като се присъедини към останалия трафик, получил разрешение за влизане от обяд до полунощ, „Невена“ мина край фара на Тюркели и навлезе в тесния пролив. След два часа и шестнайсет мили корабът започна да пълзи край Златния рог. Георги Димитров, застанал на носа, си закопча сакото, докато гледаше как истанбулските светлини на азиатския и европейския бряг премигват. Градските светлини постепенно избледняха, когато малко след това корабът навлезе в Мраморно море и увеличи скоростта.

Археологът се отправи към мостика, където щурманът въздъхна с облекчение.

— Труден преход? — попита Димитров.

— Винаги е предизвикателство, особено през нощта. Направо не знам как се справят големите танкери. Има тесни завои, силни течения и несекващ трафик, с който трябва да се съобразяваш.

— Няма ли изискване да ползваш лоцман?

— Само за турските кораби, а ние сме регистрирани в Кипър.

Димитров се отдръпна от прозореца и се зае да изучава една дигитална карта на морето пред тях, показана на монитора на настолния компютър.

Щурманът сякаш прочете мислите му.

— Остров Хиос?

— Да.

— След около осемнайсет часа, ако плаваме направо.

Димитров кимна и се загледа през предния прозорец. Макар пред кораба да не се виждаше нищо друго освен мрак, пред очите му имаше купища злато.

Захранваният от батерия безпилотник прелетя над парцела на фирмата за спасяване като свръхголяма пеперуда. Невидим в спускащия се мрак, той летеше толкова високо, че бръмченето на четирите му витла на практика не се чуваше. Направи няколко тегела над парцела, а след това прелетя покрай входа, няколкостотин метра надолу по пътя и кацна зад висок жив плет.

Ана откъсна поглед от монитора и погледна към безпилотника, когато кацна.

Операторът на дрона, кадет от българската национална полиция, взе уреда и започна да го прибира в куфарчето.

— Видяхте ли всичко, което искахте? — попита той.

— Да, доколкото можах на лошата светлина.

Пит и Джордино огледаха дрона, преди да изчезне в куфара.

— След като тези неща могат да доставят пица — засмя се Джордино, — май ще трябва да инвестирам в едно от тях.

Ана не обърна внимание на думите му, а се присъедини към петимата тежковъоръжени агенти, които стояха около предницата на колата й и проучваха сателитните снимки на парцела на „Тракия — спасителни операции“.

— Снимките са направени преди известно време обясни тя, — но гледката от дрона не е много различна. Големия спасителен кораб го няма, но два други са още в пристанището: един товарен и един пътнически. — Тя кимна на двамата мъже отляво. — Михаил и Антон, вие ще обезопасите пристана, ако някой се опита да избяга с лодка. Ние останалите ще се заемем с главния хангар в парцела, в който сякаш има офиси и жилищни помещения.

— Как ще се придвижим дотам — пеша или с колите? — попита един от полицаите.

— Ще оставим колите си при входа и ще влезем пеша. Кадрите от дрона показаха, че вратата към шосето и втората, по-тежка врата навътре в парцела са отворени. — Тя посочи снимките. — След втората врата започва дълъг покрит коридор, през който трябва да минем, за да влезем в парцела. Той свършва близо до пристана. Оттам трябва да се върнем към главното хале. Това е единственият вход, като се изключи тесният пролив откъм морето, затова трябва бързо да минем през него. Не забравяйте, че заподозрените вероятно са въоръжени и ще се съпротивляват.

Когато екипите се разпръснаха, за да се приготвят за акцията, Пит се приближи към Ана.

— С Джордино забелязахме надолу по брега малка лодка. Отдели ни някакво оръжие и ще обезопасим подхода откъм морето.

Ана обмисли предложението и реши, че така Пит и Джордино ще бъдат извън опасност. Разбира се, те въобще не биваше да са тук, но тя им дължеше възможността да открият каква е съдбата на екипажа на „Македония“.

— Добре. Оръжие за самоотбрана. — Тя подаде на Пит своя пистолет „Зиг Зауер“. — И никакво влизане в парцела, докато не го обезопасим.