Клайв Касслер - Черно море

Докато Ана и нейният екип обличаха тактическите жилетки, Пит и Джордино закрачиха надолу по пътя, докато не се озоваха на покрития с камъчета бряг. Упътиха се към малкия скиф, който лежеше с дъното нагоре върху чакъла. Обърнаха лодката и под трите пейки намериха мачтата, платното и греблата.

— Не бих плавал с нея до Америка — отбеляза Пит, — но мисля, че ще се справи с разходка до вълнолома.

Завлякоха лодката до водата и я блъснаха напред през малките вълнички, докато се прехвърляха през борда. Джордино постави мачтата и вдигна единственото триъгълно платно. Пит върза надлъжника на платното, седна на румпела и завъртя лодката към подветрената страна. Платното се изду от бриза и малката лодка се хвърли напред през вълните.

Пит се насочи на север към късия каменен вълнолом. Когато минаха край него, успяха да хвърлят поглед в тесния морски вход към парцела на „Тракия — спасителни операции“. Докато сивото утро се плъзгаше по бреговата линия, Пит оцени усамотението на мястото. От север и запад високи скали като естествени прегради скриваха комплекса. От юг се издигаше висока скална стена, която се спускаше чак до вълнолома.

Пит спусна платното и остави лодката да дрейфа към тесния отвор между вълнолома и хълма от високи скали. Джордино пъхна греблата в ключовете и загреба към отвора. Но изведнъж лодката спря с металическо скърцане.

— Заседнахме ли? — попита Пит, макар да се намираха в средата на тесния канал.

— Не, опънали са верига. — Наведен над борда, Джордино виждаше потопената плитко във водата метална завеса, която се простираше от скалите до вълнолома.

— Изглежда много ценят своето усамотение. — Пит кимна към видеокамерата на стълб сред скалите.

От вълнолома виждаха ясно парцела. Вдясно от тях дълъг склад гледаше към водата. В далечния край на залива се издигаше двуетажна тухлена сграда. И двете постройки изглеждаха вградени в скалите и поне стогодишни. Празното павирано пространство между тях беше осеяно със сандъци и оборудване. Вляво от сградите имаше открит кей с две корабчета, които Ана беше видяла с помощта на дрона. Вляво от кея имаше друга стена, образуваща висок коридор с вълнолома и единствения вход към парцела откъм брега.

Наблюдателната им точка във водата разкри пред Пит и Джордино и друга гледка. В сивата утринна светлина те видяха зад ниските голи скали двама мъже с автомати да чакат Ана и нейните хора в засада.

Двете полицейски коли се приближиха към парцела на „Тракия — спасителни операции“ с угасени фарове и спряха малко преди входа. Ана поведе екипа пешком до разнебитена врата от телена мрежа под очукана табела с името на фирмата. Голяма котва лежеше до една заоблена скала, покрита със стара рибарска мрежа, създавайки илюзията за фирма с неголеми приходи. Ако полицаите се бяха загледали по-внимателно в декорацията, щяха да открият видеокамера, задействана от движението им, скрита в диплите на мрежата.

Михаил отвори вратата и екипът мина под обградения с храсталаци вход, без да знае, че е задействал аларма, която звучеше дълбоко навътре в групата сгради. Пътят изви, щом наближиха истинския вход на имота, скрит в листака от шосето. Триметрови стени ограждаха павирана автомобилна алея, която се спускаше до морето.

Екипът мина покрай дебела стоманена врата, зееща отворена, и ускори крачки след Ана, която ги водеше. След като изминаха още двайсетина метра и дебелата стоманена врата тихо се затвори, Ана схвана, че са попаднали в клопка.

От кадрите, заснети от дрона, тя знаеше, че този коридор се спуска почти до водата, преди да се отвори наляво към пристана, където те трябваше да се насочат обратно към сушата, за да стигнат до сградите. Отворът вече се виждаше само на няколко метра от тях, когато единичен изстрел разцепи тишината. Стори й се близо, но изглежда идваше откъм морето и беше прицелен в друга посока.

Ана замръзна и приклекна, последвана от петимата души в щурмовия екип, който се бе разпръснал зад нея.

Със затаен дъх тя усети как блъска сърцето й, преди зората да изригне в стрелба.

Скритите фигури зад скалите пред тях откриха огън. Ана се хвърли на земята, когато тракането на два АК-47 отекна в околните скали. Трима от мъжете зад нея тежко се стовариха на земята, а двама побързаха да отвърнат на огъня. Ана направи същото, като вдигна своя автомат „Хеклер & Кох МР5“ и пусна кратък откос по посока на скалите.

— Не спирайте! — извика тя на екипа си. В този затворен коридор бяха удобни мишени. Ана пусна още един откос, изправи се и спринтира приведена няколко метра, преди пак да се хвърли на земята. Секунда по-късно двама от екипа я последваха и се проснаха зад нея. Видя, че са Антон и Михаил.