Клайв Касслер - Черно море

— Какво е това? Съдебната заповед за задържането ми?

Ана наклони глава настрана и едва забележимо кимна.

Той разгъна листа и започна да чете, докато се отдалечаваше от затворниците.

Васко го последва по петите.

— Какво знаят? — попита той тихо.

— Почти всичко. — Манкедо поклати глава. — Заподозрени сме в потапянето на „Кримска звезда“, отвличането на „Македония“ и възможна атака срещу Севастопол. Да не говорим за замесването ни в контрабандата на забранени ядрени материали.

— Сигурно са идентифицирали „Бесо“ и са го проследили до парцела. — Васко плю на пода. — Виновна е тази агентка.

— Вероятно още от тях са на път — каза Манкедо. — Трябва веднага да се изнасяме оттук. Искам да се отървеш от труповете и полицейските коли, а аз ще се заема да унищожа архива.

— Не можем да оставим това тук. — Васко махна с ръка към дъното на хангара, където в каросерията на камиона лежеше оръжието от бомбардировача „Туполев“. Бомбата беше покрита с дебел брезент.

— Холандецът е единственият човек на света с нужните ресурси, за да ни помогне сега.

— Знае ли за нея?

— Да — отговори Манкедо. — Беше много заинтересуван и започна да организира нужните експерти, за да я използва по някакъв начин. Сега ще му звънна, за да видя дали не може да уреди веднага транспорта. Когато парцелът е чист, закарай я някъде далеч. Тя ще е билетът ти за излизане от страната.

Той погледна навън от склада и видя неколцина от хората му да влачат труп покрай вратата.

— Ще закарам нашите хора със снабдителния кораб до Турция, а ние ще продължим по сушата, за да се срещнем с „Бесо“ в Егейско море. Все още имаме две големи възможности пред нас и достатъчно работа в Украйна, щом жегата намалее.

— Жегата — повтори Васко и посочи с месестата си ръка към четиримата затворници. — Какво ще правим с нашите гости? Заради тях загубихме трима души.

Манкедо си погледна часовника, после стрелна поглед към четиримата.

— Недей да губиш повече време. Погреби ги с останалите. — И после излезе навън под вече изгрялото слънце.

Четиримата затворници висяха още час на китките си, докато работниците на „Тракия — спасителни операции“ бързаха да евакуират мястото. Михаил се свести и започна да стене от болки. Пит видя как един от работниците запали двигателя на камиона и го остави да работи няколко минути, преди отново да го загаси.

— Ана, кога ще дойдат подкрепленията? — попита Джордино.

— Вероятно сега българската полиция подготвя отговор, след като не се обадихме да докладваме. Като се има предвид отдалечеността на мястото, ще минат няколко часа, преди да успеят да съберат и разположат екип.

— Изглежда по това време Манкедо и компания отдавна ще са изчезнали. — Пит задърпа вързаните си китки. — Някой има ли възможност да си измъкне ръцете?

— Този, който ни е вързал, сигурно е моряк — отговори Джордино. — И милиметър не мога да мръдна. — Той напрегна мускули, за да окаже натиск на въжетата, но те не помръднаха.

Васко влезе в склада с автомат в ръцете. Придружаваше го млад мъж с брада. Васко му подаде сгъваемия нож.

— Ще гледаш да стоиш извън огневата линия. Ако някой опита да се прави на герой, ще ви застрелям.

Пит гледаше как брадатият сряза първо въжетата на Михаил, след това на Ана и Джордино. Мъжът трябваше да застане на пръсти, за да стигне китките на Пит и да среже дебелото въже. Сетне веднага отскочи назад, държейки ножа готов за удар, когато Пит си свали ръцете.

Размахващият ножа се върна при Михаил и поведе затворниците напред, а Васко зае място най-отзад зад гърба на Пит. Михаил се препъна и падна няколко пъти, затова позволиха на Джордино да му помага. Щом наближиха входа на склада, Пит огледа камиона. Престори се, че се е препънал, и падна на едно коляно, опитвайки се да погледне под брезента. Успя да види заоблена метална обвивка, чиято повърхност беше черна и гладка, преди работната обувка на Васко да се стовари върху плешките му.

— Ставай!

Пит се изправи и последва другите навън. С все още вързани отпред китки, те прекосиха двора към другата сграда, след това ги изведоха към отвор в стръмната скала. От тъмния тунел излизаха чифт ръждясали релси, положени върху ронещи се бетонни траверси. Пит разпозна останките на някогашна мина, което доказваше и издигащата се наблизо купчина шлака. Това беше малък калаен рудник от времето на византийската империя. Ограничената му експлоатация беше продължила чак до 30-те години на XX век, преди главната рудна жила да се изчерпа.