Клайв Касслер - Черно море

Тунелът скоро се разшири в широка пещера, осветена от полюшващи се над главите им лампи. В центъра й стояха палети с подредени върху тях дървени сандъци като онези с мунициите, които Пит и Джордино бяха видели на баржата. Покрай стените се търкаляха скали с различна големина — вероятно следи от последното взривяване в рудника.

Васко ги насочи към един колесен товарач, паркиран между две големи скали с опряна в стената кофа. Брадатият се качи в кабината и запали тракащия дизелов двигател. Вдигна кофата и подкара товарача назад от стената, откривайки нисък отвор, който водеше в друго помещение.

Васко махна към отвора с автомата.

— Време е да се сбогуваме.

Пит и Джордино се спогледаха, но Васко се намеси, насочвайки оръжието към Джордино.

— Ти първи, джудже такова.

Джордино го изгледа яростно, наведе се и мина през отвора, последван от Михаил.

Васко махна на Пит да ги последва.

— Сигурен съм, че ще те посрещнат със сълзи на очите. А сега тръгвай!

Пит се бавеше близо до Ана, но Васко го блъсна с дулото в гърба и той неохотно се наведе и мина през отвора.

Васко свали автомата и пристъпи към Ана.

— Ти ни създаде големи неприятности — надвеси се той над нея. — Ще ми се да имахме време, за да си платиш за затрудненията, които ни причини. — Прегърна я мечешката и залепи устни върху нейните.

С усилие на волята Ана потисна желанието да се съпротивлява на тази подла атака. Вместо това остана хладна и отпусната. Това оказа желаното въздействие.

— Няма любов днес, а? Е, все ще го преживея някак. — Той я дръпна напред и я блъсна през отвора. Щом тя изчезна в него, той се обърна към брадатия.

— Запуши го завинаги.

Ако не беше Пит, Ана щеше да падне по лице върху скалистия под. Застанал в очакване на едно коляно, той я хвана колкото можа със завързаните си ръце. Ана се наведе и се изплю в опит да махне вкуса на Васко от устата си, преди да благодари на Пит.

Колесният товарач забръмча отново и тръгна от другата страна към отвора, а кофата му скърцаше по скалата. Този път не се задоволи да го препречи само с кофата, а претърколи двайсеттонен къс гранит, с който го запуши.

Докато Пит помагаше на Ана да се изправи, настъпи тишина. Те стояха и се оглеждаха в тази втора пещера, която беше наполовина на първата. Очукана газена лампа, сложена на скалата на няколко метра от тях, хвърляше мътна жълтеникава светлина. Тя беше достатъчна, за да видят посърналите лица на трийсетината членове на екипажа на „Македония“, струпани наоколо.

Трийсет минути по-късно парцелът на „Тракия — спасителни операции“ опустя. Манкедо натовари на снабдителния кораб оръжия, експлозиви и изследователски материали и се зае да ръководи последното отвратително прочистване. Труповете на полицаите и неговите хора бяха сложени в двете полицейски коли, които бяха спрени на кея. С помощта на пристанищния кран до кея всяка от колите беше вдигната и спусната на шест метра дълбочина.

Манкедо гледаше как от втората кола на повърхността изскачат мехурчета, когато от кабината на крана към него закрачи Васко.

— Това ще послужи за предупреждение на следващия полицейски екип — обяви бръснатата глава.

Манкедо посочи повредената каменна стена.

— Все още има следи от престрелката. Вероятно живеещите наблизо са чули изстрелите.

— Ще мина по автомобилната алея с колесния товарач и ще оправя нещата. Ако не намерят труповете, няма да разполагат с нищо.

— Другите затворени ли са?

— Да, в страничната пещера. Никога няма да ги намерят, освен ако някой не отвори отново рудника след сто години. — Васко кимна към няколкото сандъка близо до входа на тунела. — Да взривим ли мунициите, преди да тръгнем?

Манкедо огледа парцела като натъжен родител.

— Не, вече заредих експлозивите. Това беше нашият дом и нашата база в продължение на близо десет години. Надявам се, че някога ще се върнем.

— Когато изчезне тази агентка Белова, случаят им също ще пропадне — успокои го Васко. — Нещата ще утихнат, както винаги става, и после ще можем отново да започнем да действаме оттук.

— Да, но сега по-добре да изчезваме. Свързах се с Хендрикс и той каза, че ще се опита още преди полунощ да уреди транспорт от Стара Загора. Моли да придружиш устройството, докато не стигне до безопасно място. Дотогава направи всичко възможно да не се показваш. Щом предадеш стоката, можеш да дойдеш при нас в Гърция.

— Договорихте ли се за цената?