Клайв Касслер - Черно море

— Прикривайте ме, за да завия покрай близката стена, после аз ще ви осигуря прикритие — каза тя. Без да изчака отговор, се изправи и се стрелна към края на стената. Насрещният огън беше намалял наполовина, защото сега се стреляше и към входа откъм морето.

Когато Антон и Михаил дотичаха при нея, Ана се прицели внимателно в самотния стрелец, който се виждаше зад скалите и изпразни пълнителя си в него. Проблясванията от дулото на автомата му секнаха.

Ана презареди.

— Къде са останалите? — попита тя Антон.

— Всички са ранени.

Мисълта да се погрижи за хората си изчезна, когато от главната сграда пред тях откриха огън. Две или три фигури изскочиха от нея и се разпръснаха, заемайки позиция зад разни тежки машини. Един от мъжете беше як, мускулест и гологлав.

Откъм сградата агентите бяха изложени на пряк огън, но намериха укритие зад една складова барака, опряна в стената. Тримата се втурнаха към нея, но попаднаха под огъня на човека откъм пристана. Михаил рухна на земята, а Ана усети убождане в прасеца, последвано от тежък удар отстрани.

Тя зяпна за въздух и падна. Когато се опита да стане, Васко се приближи откъм сградата и запрати към тях предмет с размерите на камък. Бараката беше точно пред нея и Ана допълзя и се сви зад стената й.

Земята наблизо изригна, посипвайки я с камъни и буци пръст. Ушите й заглъхнаха, блокирайки шума oт битката. Тя с кашляне изхвърли прахта от дробовете си и вдигна очи, защото видя една фигура да излиза от облака прах. Беше стрелецът от пристана, който стискаше автомата си готов за стрелба. Ана се опита да вдигне своя, но ръката й беше безчувствена.

Стрелецът я наближи и насочи автомата срещу лицето й. Докато чакаше да я застреля, черните му очи се завъртяха назад, а на темето му се появи червено петно, преди да рухне мъртъв на земята.

Секунда по-късно Пит беше до Ана, стиснал димящия „Зиг Зауер“. Джордино също се появи и двамата я издърпаха в безопасност зад бараката.

Пищенето в ушите й намаля дотолкова, че да чуе Пит да казва:

— Мама няма да ми разреши да другарувам с теб, ако продължаваш да ни забъркваш в неприятности.

Въпреки болката тя се усмихна, докато той изстрелваше пълнителя по някого в далечината.

По тях стреляха от всички посоки. Изведнъж земята се разтресе от взрива на втора шокова граната, по-мощна от първата. Тази падна в основата на стената пред бараката. Веднага последва втора експлозия, която отнесе бараката и част от скалата до нея. Върху Ана се стовари лавина от парчета мазилка и скали. Първо болката, после шумът наоколо и накрая светлината изчезнаха, защото тя изгуби съзнание.

Болката тръгна от китките на Ана, разпростря се до лактите и оттам чак до раменете. Тя тръсна глава, за да махне косите от очите и да прогони мъглата от съзнанието си. Най-лоша беше туптящата болка отстрани, където тактическата жилетка беше погълнала удара на куршум от АК-47. Раната в прасеца още щипеше, но това беше най-малкото й страдание. Шумът в ушите й сега бе заменен от главоболие, но пълното й внимание заслужаваха китките й. Когато успя да фокусира поглед, разбра защо.

Бяха вързани с въже, което се простираше над главата й до мертека на складовата сграда. Успя някак да запази равновесие и да се изправи на крака. Остана права, за да намали напрежението в китките. След като си осигури това малко облекчение, огледа сумрачния склад. Оказа се, че не е сама. На няколко метра от нея на китките си висеше Михаил, който не беше в съзнание. Вляво от него по същия начин бяха вързани Пит и Джордино.

— Добре дошла — поздрави я Пит, — макар че да спиш, както прави твоят колега, може би е по-мъдрата стратегия.

— Колко… колко време бях в безсъзнание? — Думите излязоха трудно от пресъхналото й гърло.

— Ние разтягаме ръце вече двайсет минути — отговори Джордино.

Ана се зае да оглежда двамата мъже. Бяха покрити с прах от главата до петите, а дрехите им бяха разкъсани и напоени с кръв. Погледна надолу и видя, че нейният външен вид не е по-различен.

— Какво се случи? — попита тя.

— Няколко гранати разрушиха част от стената — обясни Пит. — Рухна върху нас.

— Какво стана с Антон?

Пит поклати глава.

— Сега си спомних — възкликна Ана. — Стената рухна веднага след като ме спасихте от стрелеца, дошъл от пристана. — Тя позлати глава. — Вие трябваше да стоите в лодката.

— Видяхме двама въоръжени бандити да ви правят засада — отговори Джордино. — Дърк се опита да ви предупреди.