Клайв Касслер - Черно море

Някогашният „Бесо“, сега „Невена“, беше пуснал котва в турското пристанище Кабатепе. Течение откъм сушата дърпаше плавателния съд, докато не го завъртя перпендикулярно на нея. Централният пристан на града беше пълен с малки, избелели от слънцето рибарски лодки. Камион за доставки с надпис „Превози Ирмак“ стигна до края на кея и спря със скърцане на спирачките. От кабината скочи Валентин Манкедо, свали задния капак на камиона, за да могат да слязат тримата членове на екипажа, вклинени между щайги с домати.

Манкедо се върна при кабината, извади хиляда евро от портфейла си и подаде банкнотите на шофьора.

— Добър път, Ирмак. И не забравяй — не си ни виждал.

— Разбира се, бъди спокоен, Валентин. И успех в издирването на съкровището.

Когато камионът си замина, от „Невена“ спуснаха малък катер. Той се понесе бързо към брега и прибра Манкедо и хората му.

След като се качи на борда, Манкедо отиде на мостика, където го посрещнаха Димитров и щурманът.

— Някакви проблеми при преминаването през Босфора? — попита Манкедо.

— Никакви — отговори щурманът. — Регистрирахме се като „Невена“ и минахме, без да ни задават въпроси.

— Чудесно. — После Манкедо се обърна към Димитров. — Докъде стигнахме с „Пеликан“?

— Има положително развитие. Нали знаеш, че съществуващите руски документи от войната споменават само, че е потънал в Егейско море. В турските военни архиви няма данни. Обаче аз успях да изровя едно порицание от март 1917, отправено срещу командира на сухопътната батарея при Дарданелите, защото е позволил на вражеска подводница да се промъкне край мрежите в южния ъгъл на Мраморно море.

— Това не звучи много окуражаващо. Ако турците са го потопили, но няма запазени данни в архива, къде ще го търсим?

— Всъщност, те не са го потопили — продължи Димитров. — Направили са го германците. Макар да нямат активен надводен флот в Мраморно море, имат действаща подводна флотилия. Една от тези подводници, У-42, докладвала през февруари 1917 година, че е нападнала и потопила вероятна вражеска подводница. Това може да е само „Пеликан“.

— Знаем ли къде?

— Флотският архив посочва, че сблъсъкът се е случил на двайсет километра от северозападния бряг на Хиос при нос Епанохорион.

— Това донякъде ограничава възможностите.

— Но трябва да се има предвид, че военните архиви са прословути със своята неточност. Вероятно ще трябва цяла седмица да претърсваме дъното.

— Няма значение. Да тръгваме и да излезем от турските териториални води.

„Невена“ вдигна котва, пое на юг и след осем часа се озова пред Хиос. Хиос е един от най-големите гръцки острови и лежи в централната част на Егейско море само на четири мили от турския бряг. Те се приближиха към северния му край и завиха към точка на двайсет мили от брега. От кърмата пуснаха на буксир сонара със странично сканиране и корабът започна да се движи по координатна мрежа с широки три мили полоси.

Бързо опровергаха старата изследователска мъдрост, че останките на потъналите кораби обикновено не са там, където се очаква да бъдат. Още на втората полоса „Невена“ откри търсената цел. Само след шест часа проучване спуснатият безпилотник потвърди, че са намерили „Пеликан“.

— Ханибал? — възкликна Джордино. — Не виждам слонове. Тази стара кола дори няма хобот.

— Ако не беше спал по време на уроците по история — каза Пит, — може би щеше да си спомниш как Ханибал е решил проблема с движението на слоновете и останалата част от армията си през Алпите. През 218 г. преди Христа Ханибал Барка повежда стохилядната картагенска армия в изненадващо нападение срещу Римската империя, слагайки началото на онова, което по-късно ще бъде наречено Втората пуническа война. Историята помни неговия епически поход от Галия през Алпите, съпровождан от трийсет и осем бойни слона, за да нанесе смел удар от север. Но когато армията му започва да се спуска към Италия по каменистите склонове, пътят й е препречен от голямо свлачище. Затапен в планината, Ханибал превръща войниците си в работници, които да махнат падналите камъни. Остават обаче няколко огромни скални къса, които продължават да препречват пътя им. Картагенският пълководец използва стара миньорска техника, която води началото си от древните египтяни. Той запалва огън под скалите, след това ги полива с оцет. Тази операция ги натрошава на по-малки късове, които могат да бъдат преместени. След като пътят е освободен, армията му продължава, напада и разбива римските части, които защитават Милано. Макар и отблъснат от римляните, прекосяването на Алпите от Ханибал си остава класика във военната стратегия.