Клайв Касслер - Черно море

— Хайде! — извика той, но гласът му беше тих и продран.

През пукота на пламъците се чу нещо. Дълбоко боботене, което сякаш идваше от много далеч. Звукът се усили, после утихна. Пит продължаваше да се олюлява на краката си и вдигна очи.

С пукот като гръмотевица скалата се разруши, разпадайки се на половин дузина големи парчета, които се затъркаляха в краката му. Боботенето и сътресенията от падащите каменни късове го събориха на земята и задушиха огъня с облак пулверизирана скала. Пещерата потъна в смъртоносна тишина, когато светлината угасна, а въздухът се напълни с прахоляк, който се сипеше на земята като снежинки.

Пит се претърколи и застана на колене, докато кашляше и търкаше очите си. През облаците прах видя голям отвор в стената и се усмихна, когато отвън го лъхна поток чист въздух.

Водата, заобикаляща остров Свети Дейвид, блестеше под лъчите на слънцето, когато транспортният самолет „Антонов“ се приземи върху едничката писта на международното летище „Л. Ф. Уейд“. Самолетът рулира до товарния терминал и загаси двигателите. Чакащият наземен екип вече беше подал фалшив митнически манифест на местния митнически инспектор и се зае да разтоварва българския камион, след като се увери, че товарът му е добре завит.

Васко се отърси от няколкото часа неспокоен сън, когато го придружиха до бял пикап, който последва камиона извън територията на летището. Конвоят се придвижи по лежащия върху насип път през водата до главния остров на Бермуда и измина малкото разстояние до Тъкърс Таун — частен анклав от внушителни господарски къщи, където Хендрикс имаше имение на първа линия.

Влязоха през врата, фланкирана от висока ограда, и Васко наистина се впечатли. Минаха по дълга изкачваща се автомобилна алея и накрая спряха пред блестящобяла къща, издигаща се над океана. Камионът и пикапът минаха край фонтан на път към гаража, издигащ се встрани от къщата, на която приличаше по своя заострен покрив. След като двете превозни средства влязоха вътре, вратата му се спусна и лампите на тавана светнаха.

Васко видя, че гаражът е огромна постройка — много по-голяма, отколкото изглеждаше отвън. В нея се помещаваше и действаща лаборатория. Цяла редица работни станции със софтуер за дизайн и производство стояха срещу работните лабораторни маси от неръждаема стомана, върху които бе натрупано различно оборудване за тестове. От тавана над една от масите на стоманени въжета висеше голям безпилотник. Хендрикс стоеше до една странична врата и наблюдаваше влизането на камионите. Придружаваха го двама по-възрастни мъже. Зад тях чакаше група техници в бели престилки.

Васко скочи от пикапа и тръгна към Хендрикс, който се приближаваше със своя антураж.

— Да видим какво сте ми донесли — каза холандецът.

Двамата шофьори дръпнаха брезента, откривайки голямата атомна бомба с формата на цепелин.

Хендрикс бавно обиколи каросерията, впил поглед в оръжието от епохата на Студената война. После се качи в каросерията и прокара длан по хладната стомана на обвивката. Щом наближи носа, се вгледа в малък стъклен сензор, покрит с изсъхнала тиня. Слезе, поговори тихо с двамата по-възрастни мъже, после тръгна към Васко.

— Добра работа, Васко — похвали го той с безизразен глас. — Двамата с Манкедо доставихте нещо специално. Ела да изпием по питие, докато моите учени я проучват.

Той поведе Васко по павирана пътека към задната веранда на основната къща. Забърка за госта и себе си по един ром гимлет, после седнаха на сенчеста маса, която гледаше към Атлантическия океан.

— Бермуда е много красиво място — каза Васко, — но аз очаквах по-къс полет. До Украйна или Румъния.

Хендрикс отпи глътка от коктейла си и кимна.

— Да, моето първо местоназначение също беше Украйна, но реших, че там не може да се разчита на сигурност. Пълно е с руски агенти. Когато Манкедо ми каза, че оръжието изглежда в добро състояние, наех самолет с голям обсег, за да имам възможност да избирам. Бермуда беше логичният избор, защото мястото ми е познато и имам специални отношения с местните митничари.

— Както и впечатляваща работилница — добави гостът му.

Хендрикс махна към гаража.

— Да, разполагам с изследователска лаборатория, която използвах за някои от моите авиопроекти. Голяма част от дрона ми за наблюдение „Перегрин“ беше разработена тук. Надявам се, че ще се окаже полезна и за съживяването на това оръжие. — Той се наведе малко към събеседника си. — Манкедо намекна, че полиция е нахлула в парцела на „Тракия — спасителни операции“.