Клайв Касслер - Черно море

— С каква цел?

— Много важна доставка — обясни Хендрикс. — И за крайния успех на плана.

Ана се събуди трепереща, защото студеният каменен под изпиваше топлината на тялото й. Главоболието, което разтърсваше черепа й, се беше върнало, и то с удвоена сила. Дори самото отваряне на очите предизвика пронизваща болка.

Но сега светлината беше различна и много по-ярка. Тя вдигна очи към низа от крушки над главата си. Чу тихи гласове и бавно се изправи на лакти. Движението предизвика болезнени спазми в цялото й тяло и пред очите й заиграха черни точки. Когато зрението й се възвърна, видя група хора с изпити лица да излизат през отвор в скалната стена. Екипажът на „Македония“.

Ана гледаше как моряците и учените излизат един по един от пещерата. Нейният колега Михаил лежеше до нея. Тя видя как излиза третият офицер на кораба, Чавес, но от Пит и Джордино още нямаше следа. Най-накрая, когато човек можеше да си помисли, че вече никой не е останал, те излязоха от пълната с пушек по-малка пещера, носейки отпуснатото тяло на капитан Стенсет. Очите на капитана бяха отворени и той изстена, когато го сложиха на земята до нея. Пит и Джордино й се усмихнаха, когато видяха, че се е събудила.

— Е, нашата Спяща красавица е будна — пошегува се Джордино.

— Какво стана? — попита тя.

Джордино посочи с пръст Пит.

— Неговият лагерен огън ни осигури по една прилична доза въглероден оксид, който е отровен. Един камион с аспирин сигурно би ни помогнал.

Ана погледна към отвора в стената, в чието подножие лежеше купчина камъни.

— Значи огънят е разрушил скалния къс?

— Не така бързо, колкото ми се искаше — обясни Пит. — Обаче Ханибал не ни подведе.

Тя се изправи и седна.

— Добре ли са всички?

— Така изглежда — отговори Пит. — Мисля, че ти беше най-зле, защото остана при огъня с нас.

— Манкедо и хората му заминали ли са?

Преди Пит да успее да отговори, откъм главния вход на пещерата се чу рязък вик.

— Никой да не мърда!

Двама униформени мъже влязоха в помещението с насочени автомати.

— Свалете оръжието! — извика Ана и изстена при това. — Аз съм агент Белова.

Тя бавно вдигна ръка и извади полицейската значка от предния си джоб. Двамата български полицаи се приближиха, за да прочетат какво пише на нея. После забелязаха изтощения вид на хората, спогледаха се и свалиха оръжието.

— Добре ли сте? — попита единият.

— Сега сме добре — отговори Пит. — Какво се случи отвън?

— Няма никого там. Къде са останалите от вашия екип?

Ана посочи Михаил, който също беше седнал със замаян вид.

— Това сме.

— Полицай — каза Пит, — имаме двама души, които се нуждаят от незабавна медицинска помощ. Останалите ще се оправят, когато излязат на чист въздух.

Медицинският екип, който беше останал в двора на имота, бе повикан, за да се заеме със Стенсет и Михаил. Изнесоха ги на носилки и ги откараха в бургаската болница заедно с неколцина от екипажа на „Македония“, страдащи от последствията на отравянето с въглеродния оксид. Ана, Пит и Джордино също трябваше да са в тази група, но те отказаха лечение и се заеха да помагат на останалите от екипажа да излязат на свежия морски въздух.

Докато Ана докладваше на офицера, водач на щурмовия екип, Пит отиде до склада. Забеляза, че камионът го няма. Там, където беше паркиран преди, лежеше парче ръждясал алуминий. Пит се зае с любопитство да го проучва. Установи, че е товарният люк на самолет.

Той се върна при Ана, която тъкмо разговаряше с офицера за изчезването на своите колеги и полицейските автомобили.

— Проверете в залива — посъветва ги Пит, като посочи прясно изринатия път и колесния товарач. — Всички ли са се измъкнали?

Ана кимна смръщено.

— Ще търсим снабдителния кораб, но през това време може вече да е стигнал в три различни страни.

— Не забравяйте за камиона. Няма го в склада и изглежда ценят неговия товар.

— Да, той поне е по-лесен за проследяване. — Тя описа подробно камиона на полицая. Когато той отиде до колата си, за да предаде данните по радиостанцията, Ана се приближи към Пит.

— Смяташ ли, че знаеха за нашето идване?

— Не, но бяха подготвени.

— Ще ги намерим. — Тя погледна към екипажа на „Македония“, който се беше струпал около сградата. — Извикали са автобуси, за да закарат хората до Бургас. Ще останете ли още в България с Ал?

— Трябва скоро да съм във Вашингтон, но първо трябва да свърша още нещо.

— Какво е то?

Пит се загледа решително в склада.