Клайв Касслер - Черно море

— Нямам представа. Това са германски координати, засечени от съда, който я е потопил. Това е всичко, с което разполагаме, за да започнем издирването. — Мансфилд не обърна внимание на намръщването на капитана. — С какво оборудване за издирване разполагате?

— Стара сонарна система със странично заснемане, която се влачи на буксир. Монтираният в корпуса сонар обаче е много по-добър. Ще направя една координатна мрежа за проучване на дъното около вашите координати. — Капитанът отиде при компютърния терминал в задната част на мостика и остави Мансфилд.

Агентът продължи да се взира навън и накрая различи бледите контури на сушата, после се обърна и се върна в каютата си два етажа по-надолу.

Синята папка лежеше на койката му. Взе я и я изчете за десети път. Данните подсказваха, че „Пеликан“ е потънал със златото, въпреки това нещо във времевия план на събитията го смущаваше. Предвидената среща и потъването на подводницата бяха прекалено близо във времето. Но това беше единствената информация, с която разполагаше. Имаше усещането, че сглобява пъзел, половината плочки на който липсват.

Докато пак препрочиташе писмата на Хънт, задряма и след известно време го събуди рязко почукване на вратата. Той се отърси от сънливостта, отвори вратата на каютата и с изненада видя пред себе си капитана.

— Стигнахме до вашите координати.

— Благодаря, че ме уведомихте. Готов ли сте да започнете издирването?

— Няма да е нужно.

— Защо?

Капитанът се усмихна лукаво.

— Защото някой ви е изпреварил с останките.

Мансфилд последва капитана на мостика и погледна през предното стъкло. На половин миля от носа им видя син спасителен кораб.

— Какъв е корабът? — попита той.

— Под хърватски флаг. Казва се „Невена“ — отговори капитанът.

— Включили ли сте вградения сонар?

— Може да бъде направено веднага.

— Активирайте системата и минете близо край кърмата им.

Мансфилд застана зад работната станция, където операторът включваше многолъчевата сонарна система. На екрана се появи цветно изображение на морското дъно, което започна да се разгръща с движението на кораба. Капитанът изпълни нареждането на агента и докара кораба на петдесет метра от „Невена“.

Докато се приближаваха, от спасителния кораб се свързаха с тях по радиото.

— Провеждаме подводна операция, моля не се приближавайте.

— Разбрано, ще минем край вас. — Капитанът кимна на щурмана да продължи по курса.

Двама корави на вид членове на екипажа ги изгледаха намръщено от кърмовата палуба, когато минаваха край тях.

Мансфилд изучаваше монитора на сонара. На него се появи черна линия, която постепенно се превърна в изображение на подводница с формата на пура.

Капитанът нареди на щурмана да продължи още миля и да изключи двигателите. После пристъпи към екрана на сонара и хвърли един поглед на останките, уловени от уреда.

— Прилича на вашата подводница.

— Няма съмнение.

— Какво смятате да правите сега?

— Не можем да направим нищо друго, освен да я вземем от тях — отговори Мансфилд.

Манкедо стоеше на мостика на „Невена“, изучавайки руския кораб с помощта на бинокъла, когато той зае позиция недалеч от тях.

— Някакви проблеми? — попита Димитров.

Манкедо свали бинокъла и кимна леко.

— Възможно е. Никога не съм виждал спасителен кораб, оборудван с толкова комуникационни антени.

— Да не са свързани с гръцкото правителство?

— Ако бяха, щяха да ни съобщят. Гръцкият флаг, който са вдигнали, вероятно е също толкова законен, колкото нашият хърватски.

— Може би трябва да се махнем от мястото?

— Не! — рязко каза Манкедо. — Ние сме над „Пеликан“ и ще довършим това, което сме започнали.

Той нареди на щурмана зорко да следи другия кораб, след това заедно с Димитров слязоха на кърмовата палуба.

Завариха палубната команда на ръба на кладенеца да работи върху малък жълт безпилотник.

— Готови ли сме за спускане във водата?

Най-близкият от командата отговори с „да“.

— Спускайте тогава.

Манкедо влезе в рубката, където беше пултът за управление на безпилотника. Настани се и активира камерата, която за миг засне крака на един от екипа, преди машината да бъде спусната в кладенеца. Манкедо светна прожекторите на съда и зачака, докато той се спускаше. На дълбочина шейсет метра се видя морското дъно и той включи движителите на безпилотника.

Силно течение го бе отнесло от мястото, където трябваше да се спусне, затова Манкедо го завъртя, за да огледа околността. На север едва се виждаше черната форма на „Пеликан“ и той подкара безпилотника натам.