Клайв Касслер - Черно море

— Двама са ликвидирани — отговори мрачен глас.

— Обезопасете палубата откъм десния борд — заповяда Мансфилд. После изпрати третия от екипа, агент на име Сергей, да подсигури левия борд.

Направо не можеше да повярва на лошия си късмет. Не беше голяма изненада, че спасителен кораб, който работи по изваждането на съкровище, ще постави въоръжен постови. Обаче за неговия щурмови екип от добре обучени членове на специалните части на ГРУ това нападение трябваше да бъде детска игра. Трябваше да завладеят кораба, да прехвърлят златото и да си заминат по живо, по здраво. Сега елементът изненада не само беше прахосан, но вече бяха с двама души по-малко.

Кратката престрелка беше разбудила кораба. Отвсякъде наизскачаха членове на екипажа. За удивление на Мансфилд повечето бяха въоръжени. Но това нямаше да е най-голямото му разочарование.

Когато екипът на палубата откъм десния борд се сблъска с още съпротива, той се промъкна в една сглобяема рубка близо до кладенеца. Тя беше съчетание между лаборатория и сервиз за подводното оборудване. Един дебел мъж с черни мустаци се беше свил зад маса, покрита с книги и карти. Мансфилд пристъпи по-близо и вдигна пистолета, докато преценяваше човека. Беше твърде стар и отпуснат и прекалено добре облечен, за да е член на екипажа.

— Изправи се! — махна му с оръжието.

Димитров стана и вдигна ръце.

— Къде е златото?

— Кое злато? — попита археологът.

Мансфилд наведе цевта на оръжието и стреля по левия крак на дебелака. Куршумът нарочно само облиза външната му част.

Димитров се вторачи втрещен в крака си, докато от дупката в единия край на обувката му бликна струйка кръв.

— Няма злато — каза той бързо.

Агентът насочи оръжието към десния му крак.

— Кълна се. Няма злато. Подводницата беше празна.

— Някой изпревари ли ви?

— Не, подводницата изглеждаше недокосната — Димитров се стовари на стола, защото изпита слабост при вида на своята собствена кръв.

— Проверихте ли целия съд?

— Да, всяка възможна товарна площ. Не намерихме нищо.

Мансфилд се вторачи в археолога и поклати с отвращение глава. После излезе от рубката, за да събере остатъците от своя щурмови екип.

Манкедо изучаваше карта на Егейско море в една каюта зад мостика, когато изтрещя първият изстрел. Той пусна картата и издърпа кутия изпод койката си, в която имаше един АК-47 и няколко пълнителя. Пъхна един от тях на мястото му, свали предпазителя и пристъпи към вратата на каютата.

Чу виковете на двамата членове на щурмовия екип, когато се втурнаха в мостика и заплашиха самотния вахтен. Манкедо отстъпи от вратата, вдигна оръжието си и зачака.

На единия от руснаците отне по-малко от трийсет секунди да забележи дървената врата в задната част на мостика и да я блъсне да се отвори. Манкедо изстреля един куршум в челото на мъжа и прекрачи прага още преди той да рухне на палубата. Вторият от щурмовия екип стоеше в другия край на мостика, насочил оръжието си срещу моряка, но се обърна, когато изтрещя изстрелът. Закъсня със секунда обаче и Манкедо го прониза с три изстрела. Руснакът пусна един откос напосоки към тавана, докато падаше върху преградната стена и се свличаше на палубата.

— Вземи оръжието му и охранявай мостика — нареди Манкедо на своя човек и излезе от вратата на мостика, която водеше към крилото му.

Ако беше излязъл на крилото откъм левия борд, може би щеше да забележи Мансфилд, който се оттегляше към надуваемата лодка, вързана за мидела на кораба. Обаче излезе откъм десния борд, откъдето се носеше шума на стрелба.

Сега, когато повечето от палубните светлини на „Невена“ бяха строшени от изстрели, тя беше черна като морето. Само подводните прожектори на кладенеца светеха ярко, хвърляйки трепкащи зелени оттенъци върху кърмовата палуба. Манкедо се спусна по една стълба на главната палуба и откри двама от хората си сгушени зад стоманен складов сандък да стрелят към кърмата.

— Колко са там?

— Двама или трима на кърмата — отговори единият. — Мисля, че се изтеглят.

Сякаш в отговор откъм кърмовата палуба проблесна дулен пламък и порой куршуми се сплескаха върху долната част на мостиковото крило над главата на Манкедо.

— Прикриващ огън и давайте напред! — извика той.

Двамата моряци се надигнаха и започнаха да стрелят по посока на дулните пламъци. Манкедо се отблъсна от преградната стена и побягна към кърмата, стигайки почти до кладенеца. Този път нямаше стрелба в отговор. Докато си поемаха дъх, Манкедо нареди едно последно нападение към бимса.