Клайв Касслер - Черно море

Вътре имаше прясно изгладена бойна униформа заедно с кепето. Васко ги извади. На тях бяха пришити отличителните знаци на 40-а бригада на тактическата авиация в Украинските военновъздушни сили. Той остави униформата настрана и извади от кобура руския автоматичен пистолет ГШ 18 със заглушител и ножица за тел с къси ръкохватки. На дъното на кутията за инструменти лежеше правоъгълен пакет, загърнат в кафява амбалажна хартия в комплект с електронен детонатор и часовников механизъм с батерия.

С изключение на пистолета Васко грижливо прибра всичко обратно в кутията и я занесе до багажника на колата. Пъхна пистолета под седалката и тръгна обратно по алеята, водеща до селската къща. Като се придържаше към малко използваните черни пътища, пое на запад към предградията на Василкив, град в Централна Украйна на трийсетина километра от Киев. Намери голо поле, спря колата зад един висок насип и си погледна часовника. Оставаше час до смрачаване. Тъй като разполагаше с достатъчно време, извади телефона си и набра Манкедо. Даваше заето, както последните два пъти, когато беше опитал да се свърже с него. Опита сателитния номер на „Невена“, но резултатът се оказа същият. Най-накрая се обади на Хендрикс, който беше още на Бермудските острови.

— Предпочитам да не ми се обаждаш, освен ако е крайно наложително — заяви холандецът.

— Моят началник не отговаря. Боя се да няма проблеми.

— Това няма да те засегне. Мога да направя известно проучване, ако ми кажеш къде е.

— Ще го направя, когато се видим отново. Преведе ли парите за изваденото от морето?

— Да, преведох ги по сметката в Кипър.

— Получи ли потвърждение за превода?

— От него не, но мога да те уверя, че парите бяха изпратени.

Васко замълча, чудейки се какво се е случило с неговия партньор от двайсет години.

— По разписанието ли се движиш? — попита Хендрикс.

— Да. Намерих материалите и сега ще организирам доставката.

— Чудесно. Надявам се, че ще се върнеш бързо. Следващата доставка ще те чака.

— Не спирай климатика в стаята — каза Васко, но Хендрикс вече беше прекъснал.

Когато небето потъмня, извади кутията за инструменти и облече бойната униформа. Прибра пистолета в кутията и излезе на пътя. Няколко километра северно от Василкив откри авиобазата. Заобиколи предната врата, подкара към противоположната страна и паркира до някакви къщи, от които имаше чисто зрително поле към главната писта.

Хендрикс му беше казал, че два пъти седмично американски транспортен самолет доставя хуманитарна помощ за украинското правителство на път за военновъздушната база на НАТО в Турция. Ако разписанието не е променено, полетът трябваше да бъде тази вечер.

Скоро информацията на Хендрикс беше потвърдена. Воят на четири турбовитлови двигателя прониза нощното небе и огромен сив самолет се спусна към пистата. Беше „С-5М Супер Констелейшън“ от 9-а транспортна ескадрила, базирана в Доувър, Делауер.

Големият самолет рулира до един хангар, където спря и спусна задната товарна рампа. Васко грабна кутията за инструменти, прескочи някакъв ров, прекоси една къса полянка и стигна до висока ограда от телена мрежа. Бързо сряза една част и се промъкна под нея в авиобазата. С бърз ход прекоси неосветен участък от пистата и се приближи към главния хангар. Вътре бяха подредени няколко украински Миг-29 до нарастващ брой палети, които се разтоварваха от американския самолет.

Васко придърпа кепето си ниско над очите и започна да се приближава към С-5. Изчака мотокарът с поредния палет да излезе и по рампата влезе в пещероподобната вътрешност на самолета. Двама украински работници стояха до близките палети и проверяваха инвентарния списък. Облечени в същите зелени бойни униформи, те не обърнаха внимание на Васко, който продължи напред, стиснал кутията за инструменти.

Отмина палетите и стигна до двойка „Хъмви“, обезопасени с ремъци към пода в средата на товарния отсек. Когато видя какво има зад тях, очите му се ококориха. В няколко реда обезопасени ниски метални стойки лежаха противотанкови ракети, предназначени за Турция. Да, Хендрикс е късметлия, помисли си Васко. Той стигна до последната стойка и коленичи зад нея. Извади от кутията за инструменти пакета, загърнат в кафява амбалажна хартия, в който имаше блокче ППВ-5А — пластичния експлозив, предпочитан от руските военни. Постави пакета върху една от ракетите и започна да слага детонатора.

— Мога ли да ти помогна, друже? — каза глас със силен оклахомски акцент.