Клайв Касслер - Черно море

Тя поклати глава.

— В Истанбул е лесно да изчезнеш.

— Май напоследък доста хора изчезват — каза Джордино.

— Като стана дума, погледнете това.

Тя им подаде копие на къс вестникарска статия. В нея ставаше дума за намирането на изхвърления от морето близо до Хиос труп на археолога от българското Министерство на културата Димитров.

— Намерили го удавен на плаж в Гърция? — учуди се Джордино. — Какво мислиш за това?

— Цялата история е много странна. Местни рибари съобщили за взрив в морето в нощта, преди трупът да бъде намерен. Сега гърците разследват случая.

— Трябва да следиш отблизо това разследване — предложи Пит. — Димитров напусна „Македония“, след като открихме мъртвия авиатор върху останките на „Фетхие“, и повече не се обади.

— Смяташ ли, че има някаква връзка?

Пит и Джордино се спогледаха.

— Когато бяхме вързани в склада на Манкедо — започна да разказва Пит, — спомняш ли си отломката зад камиона?

— Не помня много неща.

— Там имаше парче потъмнял алуминий. Приличаше на капак на товарен люк на самолет, направен преди петдесет или шейсет години.

— Самолетът, в който е бил руският авиатор?

— Да. След като открихме трупа на пилота, не само Димитров изчезна, но „Македония“ беше отвлечена. Може би Манкедо е искал да използва кораба ни, за да нападне Севастопол, а може би просто е целял да ни разкара от отоманските останки и руския бомбардировач. Който, както сега знаем, е близо до тях.

— Защо?

— За да вземат товара на бомбардировача.

— И какъв е той?

— Мисля, че знам. — Пит описа останките и празния бомбен отсек.

— Атомна бомба — прошепна тя. — Мислиш, че това е било завито в каросерията на камиона?

— Твърде вероятно. За да сме сигурни, трябва да научим повече за самолета.

— Това със сигурност увеличава залога — каза Ана и надраска няколко бележки.

— Някакви следи от камиона и нашия гологлав приятел? — попита Джордино.

— Има. — Ана придърпа стола си към компютъра. — Издадохме сигнал за регионална тревога до всички пристанища, гранични пунктове, летища и гари. Така намерихме спомагателния кораб в Турция.

Тя почука по клавиатурата и на екрана се появи зърнест видеозапис на ограден път.

— Днес го получих. Хвърлете му едно око.

На видеото, заснето от охранителна камера, се виждаше камион да приближава пропускателен пункт, да спира за кратко и после да продължава пътя си. Записът беше направен през нощта и не можеше да се похвали с яснота и подробности. Ана го пусна отново, този път на отделни кадри.

— Трудно е да се види шофьорът, докато минава.

Тя отново спря записа на неясното изображение на як мъж без коса.

— Той е! — възкликна Джордино.

— И това е нашият камион — добави Пит и посочи завития с брезент обект в каросерията. — Къде е заснето това?

— Входът на летище „Стара Загора“, малко съоръжение на около сто и шейсет километра западно от Бургас. Заснет е същия ден, когато бяхме в града. Или по-скоро вечерта. По това време пропускателният пункт е бил празен, но поне някой се е сетил да провери записите.

— Значи вече не е в страната — каза Пит.

— Най-вероятно.

Вратата на кабинета й се отвори и на прага се появи Петър Ралин на инвалидна количка с купчина папки на коленете.

— Не очаквахме да те видим толкова скоро на работа — поздрави го Джордино.

— Ана реши, че ще се грижат по-добре за мен под нейно наблюдение — каза той, а тя се изчерви. — А аз реших, че ще е по-добре да я държа под око с тези нейни опасни скитания.

— Да, прав си — съгласи се Пит със смях. — Как е кракът ти?

— След още ден-два ще стана от количката и ще тръгна с патерици.

— Мисля си, че той вече тайно ходи, но му харесва да го бутам насам-натам — подхвърли Ана.

Ралин се усмихна.

— Не признавам. — Той завъртя с ръце колелата и се приближи към бюрото, за да подаде папките на Ана. — Обадиха се от старозагорското летище.

— Тъкмо показах на Пит и Ал видеото.

— Може да се окаже важна следа — каза Ралин. — Изпратиха ни списък на полетите онази вечер, който е съвсем кратък. Летището обслужва главно пътнически и частни самолети. Вечерните полети са рядкост. Преди полунощ са кацнали четири малки самолета и един голям. Големият е пристигнал в осем и половина и е заминал в девет и пет. От летището ни пратиха опашния му номер и го идентифицирахме като транспортен самолет „Антонов“, Ан-124, работещ за украинска чартърна компания.

— Не ме изненадва, че са транспортирали бомбата в Украйна — каза Ана.