Клайв Касслер - Черно море

— Всъщност не са отлетели за Украйна — обясни Ралин. — Трябваше да проверя десетина летищни бази данни, но открих, че след Стара Загора самолетът е кацнал около полунощ на лисабонското летище „Портела“. След това се появи на международното летище „Л. Ф. Уейд“ на Бермудските острови, преди на следващата вечер да се върне в Киев.

— Каза, че самолетът е собственост на чартърна компания? — каза Пит. — Знаеш ли кой го е наел?

— Да, макар че трябваше да проведа няколко заплашителни разговора в Украйна, за да науча. В началото от фирмата казаха, че не разполагат с полетния план на този чартър, но най-накрая идентифицираха клиента като Корпорацията за надзор „Перегрин“.

— Куха фирма? — попита Ана.

— Не. Малко холдингово дружество и клон на холандската фирма „Арнемски летателни системи“.

— Не произвеждат ли прибори за гражданската авиация? — попита Пит.

— Точно така — потвърди Петър. — Това е фирма с разнообразно производство, известна най-вече със самолетна електроника. Частна собственост на холандския индустриалец Мартин Хендрикс. По-точно беше. Хендрикс наскоро продаде фирмата на „Еърбъс“.

— Значи някой от „Еърбъс“ е наел самолета? — попита Ана.

— Не, бил е Хендрикс. Той все още е собственик на „Перегрин“. Така че той или някой служител на „Перегрин“ е наел самолета.

— Не звучи като човек, който би се забъркал с Мапкедо — отбеляза Ана.

Ралин сви рамене.

— Трудно е да се каже. Много затворен човек. В медиите почти няма данни за него. Обаче открих, че през годините е имал много делови отношения с Москва, така че вероятно е русофил. Наскоро неговата фирма „Перегрин“ попадна в центъра на медийното внимание, когато един от произвежданите от нея безпилотници помогна в спасяването на изпаднали в бедствие моряци близо до Украйна.

— Трябва да научим повече за този Хендрикс и дали има някакви съоръжения близо до Лисабон — каза Ана. — Ще звънна на офиса на Европол там и ще ги накарам да проверят и в летището.

— Добра идея — кимна Ралин, — но подозирам, че ще се свърши с това.

— Защо?

— Защото транспортният самолет е прекарал на лисабонското летище по-малко от час. Може да са разтоварили оръжието, но по-скоро са спрели за дозареждане, преди да прекосят Атлантика. Мисля, че мястото, където трябва да се търси, са Бермудските острови.

— Какво има в Бермуда?

Ралин се усмихна.

— За начало вила за няколко милиона на първа линия, собственост на Мартин Хендрикс.

Изследователският кораб на НАВПД „Иберия“ се подмяташе върху триметровите вълни, вдигани от бавно движещата се лятна буря, която пълзеше из Средиземноморието. След като отплава от Сардиния, корабът беше влязъл право в нейната паст, което накара екипажа да потърси хапчетата си против морска болест.

Седнала в задната част на мостика, Самър беше стиснала чаша кафе, за да не се плъзга по масата с компютрите. До нея седеше Дърк, който изучаваше размазано изображение от сонара на монитора на една от работните станции.

— Да, това са корабни останки. — Той почука с пръст по продълговатия обект на екрана. — Обаче е трудно да се каже дали са нашите.

— Въздействието на вълните върху буксирания сонар е твърде голямо — каза Самър. — Подхвърлят го като топка и развалят картината.

— Колкото и да е неясна, размерите се доближават до тези на „Сентинел“.

— Да ги проверим ли, или ще продължим с проучването?

Дърк се обърна към Майерс, който стоеше близо до щурвала.

— Каква е прогнозата за времето?

— Най-лошото от бурята отмина. През следващите шест часа вълнението ще спадне малко, а след едно денонощие съвсем ще утихне. Дългосрочната прогноза е за ясно време.

Дърк се обърна към сестра си.

— Картината от сонара ще продължи да бъде неясна, а това е най-доброто попадение, което имаме от началото на проучването. Аз казвам да се подготвим за гмуркане. Все ще улучим малко затишие, за да спуснем подводницата.

Самър бързо протегна ръка, за да хване чашата си, която беше започнала отново да се плъзга.

— Освен това под водата ще е по-спокойно. Хайде да действаме.

Час по-късно жълто-тюркоазената подводница се люлееше над кърмата, клатейки се надлъжно според движенията на кораба. Вълните бяха утихнали малко, но все още беше опасно да се спуснат. Дърк и Самър чакаха в плавателния съд, оглеждайки морето. След една поредица големи вълни настъпи кратко затишие.

— Спускайте, спускайте! — нареди Дърк по радиостанцията.