Клайв Касслер - Черно море

Самър се върна обратно по същия път и измъкна безпилотника от останките с големи усилия, докато успее да го върне върху стойката в носа на подводницата.

— Добра работа — похвали я Дърк. После провери запаса на акумулатора.

— Не мисля, че разполагаме с достатъчно енергия, за да влезем в кърмовите трюмове. Предлагам да изплуваме и да сменим акумулатора.

— Съгласна. — Самър изглеждаше видимо стресирана от работата с безпилотника в тази теснотия. Тя запази мълчание, докато Дърк продуха баластните цистерни и подводницата започна бавно да се издига.

— Изгуби ли надежда?

— Не мисля, че златото е тук.

— Още не сме проверили трюмовете на кърмата.

— Знам, но имам такова предчувствие. Това и фактът, че корабът е превозвал товар от оръжия. В това няма логика, ако „Сентинел“ е бил на път за Англия със златото.

— Вярно, но корабът може да е бил отклонен за срещата с „Пеликан“, след като е натоварил оръжията.

Самър се вторачи в мрака отвъд светлината на прожекторите.

— Прав си. Ще сменим акумулаторите и ще се гмурнем отново. Не мислиш ли, че докато си говорим, руснаците може вече да разтоварват златото от „Пеликан“?

— Съмнявам се.

У Дърк се бяха зародили подозрения час след като се качиха на борда на „Иберия“. Вълнението утихна и времето се проясни, затова на хоризонта се видя приближаването на сив спасителен кораб, който плаваше под гръцки флаг.

Мансфилд оглеждаше кораба на НАВПД с бинокъл, като беше съсредоточил вниманието си върху палубната команда, която се суетеше около един спускаем подводен апарат.

— Дали вадят някакъв товар? — попита капитанът.

— Трудно е да се каже — отговори Мансфилд и свали бинокъла от очите си. — Такъв съд едва ли е най-добрият начин да пренасяш товар.

— Колко време работиха на мястото?

— Не дълго. Тръгнаха от Сардиния преди четири дни. На последната сателитна снимка се вижда как проучват дъното недалеч оттук.

— Трябва да има нещо интересно, щом още са тук. Британският кораб изглежда запазен на сонарната картина.

— Искам да проверя лично. Моля, подгответе подводницата. Ще се спусна след здрачаване.

Капитанът прекоси мостика и се вторачи в закачения на стената ехолот.

— Дълбочината тук е четиристотин метра.

— Твърде дълбоко, за да използвам подводния ви скутер — каза агентът. — Затова ще ми е нужна вашата подводница.

— Дълбочината надвишава капацитета й. Тя може да се спуска само на триста метра.

— Какво? — Мансфилд се втренчи в капитана. — Вие сте спасителен кораб, а подводницата ви не може да се спусне на повече от триста метра?

— Ние сме подслушвателен кораб — отговори капитанът. — Нашите задачи обикновено са близо до брега в плитки води. Нямаме нужда, а и познания за дълбоководни операции.

— Нямате ли безпилотник?

— Имаме и мисля, че тази дълбочина отговаря на неговите възможности. Може веднага да бъде спуснат във водата.

Мансфилд изгледа отново капитана, после възобнови наблюдението на кораба на НАВПД.

— Това ще почака, защото те подготвят следващото си спускане.

Той гледаше как Дърк и Самър се качват в подводницата за второто спускане. Когато ги спуснаха откъм кърмата, морето беше много по-спокойно и те изчезнаха безпроблемно под повърхността. Мансфилд остана на мостика на руския кораб, изучавайки своя противник и крачейки насам-натам. С известно смайване забеляза, че един моряк от палубната команда спуска нещо от предната палуба на „Иберия“, и сбърка океанографската проба на водата с кошница за вадене на предмети.

Вече бе започнало да се смрачава, когато подводницата най-сетне изплува и беше качена на борда на изследователския кораб. Мансфилд отново гледаше как Дърк и Самър слизат от подводницата, хвърлят поглед на руския кораб и се качват на мостика на „Иберия“.

— Нуждая се от двама от най-добрите ви хора — обърна се той към капитана.

— За какво?

— Транспорт и прикритие.

— След провала ви в Гърция?

Мансфилд поклати глава.

— Искам тази вечер да посетя сам кораба им. След като вашата подводница е безполезна, трябва да проверя тяхната и палубните им операции, за да разбера какво правят.

— Не. Няма да разреша още от хората ми да бъдат убити.

— Това е океанографски кораб. Не са въоръжени като онези на спасителния.

— И откъде знаете това?

Докато двамата мъже спореха, ги прекъсна един палубен офицер.

— Капитане, трябва да дойдете да видите нещо откъм левия борд.