Клайв Касслер - Черно море

— Какво правеха тук?

— Работили в лабораторията в гаража. Там всичко секретно. Аз няма право влиза там.

— Сградата до къщата?

Роуз кимна.

— Колко време прекараха там?

— Две седмици. Преди няколко дни всички заминали набързо. Включително господин Хендрикс.

— Той къде отиде?

— Не знам. Може би у тях в Амстердам. Откакто без семейство, вече не идва толкова често на Бермуда.

Лейтенантът и хората му се появиха отново.

— Агент Белова, къщата и парцелът изглеждат пусти. Боя се, че вървите по грешна следа.

— Гаражът — каза тя. — Искам да видя гаража.

Те се насочиха към стоящата встрани сграда. Когато наближиха входа отстрани, видяха, че става дума за голяма постройка, чиито размери се скриваха от гъстата растителност. Входът беше заключен с катинар и лейтенантът поиска да му донесат ножица за арматура от колата с инструментите. Той сряза ухото на катинара, бутна вратата да се отвори и те влязоха.

Изследователската лаборатория беше оборудвана с компютърни терминали, екипировка за тестове и лабораторни маси, които изпълваха помещението. Докато лейтенантът се възхищаваше на тестовия дрон, който висеше от тавана, Ана се съсредоточи върху едно по-обикновено превозно средство. Зад входната врата стоеше очукан камион с дървена каросерия. Тя забеляза бяло-черния български регистрационен номер на задната му броня.

— Лейтенант, били са тук! — извика Ана. — Това е камионът, който са докарали от България.

Бермудецът се приближи и се вторачи в празната каросерия.

— Оръжието вече го няма, ако изобщо е било тук — каза Ана. — Вероятно Хендрикс го е изнесъл заедно с екипа си.

— Може би все пак ще успеем да потвърдим, че е било тук. — Той махна на един от полицаите, който носеше палка, свързана с електронна кутия. — Гайгеров брояч — обясни. — Ако са сменили някакви части, може би има радиоактивни отпадъци.

Ана кимна.

— Добре, проверете всеки сантиметър. След това искам списъци на пътниците и подробности за всеки полет, излетял оттук през последната седмица.

— Веднага ще наредя да се заемат с това.

Докато лейтенантът даваше заповеди на своите подчинени, Ана закрачи напред-назад из лабораторията, а в главата й се блъскаха хиляди въпроси. Възможно ли е руската бомба да е още действаща? Колко е голяма и с каква мощност? И най-важното — къде са я отнесли?

Тя мина край една работна маса, покрита със стари радиолампи, и започна да проучва голяма бяла дъска. Там, където сухият маркер не е бил добре избърсан, се виждаха поредица математически формули. Но тя не обърна внимание на написаното, а се съсредоточи върху малка карта, закрепена в ъгъла. На нея се виждаше част от голяма река, течаща от север на юг, с по няколко притока от двете си страни. Надписите бяха на английски, но имената й бяха непознати. Нито едно, с изключение на град край един приток от запад със звезда до него:

*Вашингтон, окръг Колумбия.

Пит бе малко уморен от часовата разлика, когато влезе в кабинета си в главната квартира на НАВПД — извисяваща се остъклена постройка на брега на река Потомак. Не беше прекарал повече от минута зад бюрото си, когато влезе Руди Гън с две чаши кафе.

— Добре дошъл отново в хомота. — Той подаде едната чаша на Пит.

— Благодаря, нужно ми е нещо за отскок.

— Имаш пет минути да му се насладиш, а след това трябва да идем в центъра.

Пит погледна календара си.

— Не мисля, че днес имам някакви срещи.

— Вицепрезидентът обикновено е нетърпелив, когато иска нещо — каза Гън. — Секретарката му звънна преди малко. Иска да бъдем в кабинета му след трийсет минути.

— Защо е това бързане?

— Иска да научи за руския бомбардировач.

— Мили боже! — възкликна Пит. — Мислех, че ще се наложи да подскачаме и махаме с ръце, за да обърнат внимание на проблема.

— Очевидно някой друг вече е свършил подготвителната работа.

Те си изпиха кафето и чакащата кола прекоси моста „Арлингтън Мемориъл“ в посока 17-а улица, а после зави на север към административната сграда „Айзенхауер“. Просторният офис на вицепрезидента беше на втория етаж. Предишните обитатели го бяха използвали като церемониална зала, Сандекър предпочиташе сравнителната му уединеност пред официалния си кабинет в Западното крило [33] На Белия дом. — Б. пр. .

След като бяха пропуснати през няколко равнища на охрана, Пит и Гън влязоха в офиса с махагонов паркет, където обитателят му се разхождаше насам-натам като раздразнен лъв.