Клайв Касслер - Черно море

— Някакви идеи къде може да е бомбата сега? — попита Сандекър.

— Ние и Европол смятаме, че е била извадена от Валентин Манкедо, български търговец на черния пазар — отговори Пит. — Имаме причини да вярваме, че е пренесена с чартърен самолет в Лисабон или Бермудските острови.

— Разбрах, че според Европол този Манкедо в миналото е имал делови отношения с украинските антиправителствени бунтовници, за да се сдобие с откраднати радиоактивни материали — каза Хименес.

— Бях свидетел на неговите усилия да отвлече товар от високообогатен уран, задигнат от Крим. — Пит забеляза безпокойството на мъжете около масата. — Съществува ли непосредствена заплаха?

— Преди четири дни транспортен самолет С-5 на военновъздушните сили беше взривен на пистата в украинска военна база близо до Киев — отговори Сандекър. — Кацнал на път за Турция, за да достави хуманитарна помощ, която администрацията наскоро отпусна за подкрепа на украинското правителство. При взрива загинали трима авиатори, но няма следи, които да сочат кой носи отговорност за случилото се. Но вчера посолството на САЩ в Киев получи пакет, адресиран до президента.

Сандекър отвори една папка и вдигна снимката на почерняло парче сив метал.

— От С-5? — попита Пит.

— Беше изпратено в лабораторията на ФБР, но вероятно е от останките. Към сувенира имаше писмо, написано на руски.

Сандекър зарови из разни други документи и намери превода.

— Започва с „Почитаеми господин президент. Приемете това като първо предупреждение срещу нахлуването ви в нашата страна. Ако не бъде обявено публично, че САЩ спират незабавно всякаква финансова и политическа подкрепа за режима в Киев, смъртта ще дойде в Америка и знамето с ивици и звезди повече няма да се вее над вашата официална столица“. Подписано е: „Обединени въоръжени сили на Новорусия“.

— Каква бунтовническа група е тази?

— Нещо като федерация от всички проруски военни формирования, които действат в Източна Украйна — обясни Хименес. — Някои от нашествениците в района започнаха да я наричат Новорусия. Това е хитър начин да се размие отговорността между всички.

— Доста нагло предвид помощта, която получават от Русия — отбеляза Гън.

— Руснаците решително опровергаха всякакво участие и дори предприеха необичайната стъпка да отрекат вината на сепаратистите, обявявайки случилото се за постановка.

— Възможно ли е да са прави? — попита вицепрезидентът.

— Ако случаят е такъв, ние не вярваме в мотива — каза Хименес. — Подозираме, че някоя маргинална група сепаратисти на руска издръжка е решила да действа самостоятелно.

— Смятате ли, че същите хора са купили атомната бомба от Манкедо? — попита Пит.

— Не разполагаме с достатъчно информация, за да направим връзката, но човек със сигурност може да свърже точките — отговори Хименес. — Съвпадението между тази заплаха и открития от вас бомбардировач накара много хора да се разтревожат.

— Как реагира президентът? — попита Гън.

— Той имаше големи разправии с конгреса, за да осигури помощ за украинското правителство — каза Сандекър. — Не е готов да се откаже от обещанието, което им даде да закриля тяхната демокрация. — Той се вторачи в Хименес. — В същото време очаква Департамента за вътрешна сигурност да си свърши работата тук и да обезвреди всички истински и въображаеми заплахи.

— Насочили сме всичките си сили за това — отговори Хименес. — Ще изпратим веднага следователски групи в България, Лисабон и Бермудските острови.

Докато Хименес говореше, Пит получи есемес от Ана. Затова вдигна ръка.

— Господин директор, може да забравите за Лисабон. От Европол току-що са нахлули в жилище на Бермудските острови, където са намерили доказателство, че бомбата наскоро е била там. Смятат, че е била подложена на модернизация, защото са открити радиоактивни части.

— Къде е сега? — попита Сандекър. — Коя е целта?

Пит поклати глава.

— Не знаят със сигурност — отговори той, без да отмества очи от Хименес, — но твърдят, че може да е Вашингтон.

Самър погледна през илюминатора на самолета към сините води на Средиземно море, които бяха започнали да се приближават, когато „Еърбъс А320“ взе да се снишава. Тя се запита дали пилотът не се готви да се приводни, защото вълните й се сториха на една ръка разстояние. Най-накрая се показа пистата и миг по-късно самолетът се приземи на Гибралтарското международно летище, за да се възползва напълно от дължината на пистата му, която започваше на единия бряг и свършваше на срещуположния.