Клайв Касслер - Черно море

Без много шум оранжевият плавателен съд продължи напред, влачейки подменената баржа. Под нощното небе двете баржи изглеждаха еднакви. Васко гледаше как влекачът и новият му товар плават нагоре по залива. Когато изчезнаха в далечината, той се обърна към хората си:

— Придърпайте баржата до кърмата.

Те задействаха кабестана. Когато носът на баржата опря в кърмата на „Лорън Бел“, Васко се прехвърли през релинга и скочи на борда й. Подобно на съда, който току-що бе разменил, тъпоносият шлеп имаше четири покрити трюма. Васко пропусна първите три, отправи се към последния на кърмата и освободи ключалките на капака. Вдигна го и светна вътре с диодно фенерче. Вътрешността беше празна.

Спусна се по ръждясалата стълба в трюма и се зае да търси по-внимателно. В двата ъгъла на кърмата намери онова, което търсеше: два малки пакета от кафява амбалажна хартия като онзи в украинската селска къща. Остави ги, където бяха, и откри малка чанта под стълбата, в която имаше прост радиопредавател.

Васко я взе и се изкатери навън, после свали капака на люка, щракна ключалките и тръгна към първия трюм. Провери да няма приближаващ се кораб, вдигна капака и се спусна вътре. В края на стълбата стъпи, обърна се и застана с лице срещу бомбата РДС-5.

Атомното оръжие лежеше върху тежък дървен палет, обезопасен към палубата с текстилни ремъци. По време на модернизацията бомбата беше боядисана с нерефлектираща черна боя, от което изглеждаше още по-заплашителна. Васко започна да осветява части от оръжието с фенерчето си, докато не намери контролната кутия, която се издигаше от извитата обвивка близо до опашката. Разви покриващия я стъклен капак, който осигуряваше достъп до панела за управление с няколко шайби и монитори с течни кристали. Засега всички бяха черни. В долния край намери малък лост без надписи. Затаявайки дъх, пъхна ръка и щракна ключето.

Панелът оживя от премигващи светлини и дигитални дисплеи. Той изчака малко електрониката да се установи, после провери единия от мониторите. След като се увери, че показва числото 25, завинти стъкления похлупак на мястото му. Бомбата беше задействана просто като на шега. Сега му оставаше само да довърши доставката.

Заключи капака на люка, върна се на влекача и нареди на екипажа да потегля. Когато от димохода започна да изскача пушек и „Лорън Бел“ потегли, Васко се вторачи в смъртоносната черна баржа и започна да обмисля многото възможности за харчене на десет милиона долара.

Утринното слънце вече нагряваше гранитните павета около Батареята на принцеса Ан, когато Самър, Дърк, Пърлмутър и Трехорн се изсипаха от едно такси. Виещ се път ги беше отвел високо на северния склон на Скалата. Върху стръмната скала имаше открита батарея, която се извисяваше над летището и сочеше към Испания.

Хокър ги чакаше, преметнал мешка през рамото си.

— Добро утро — поздрави ги той. — Радвам се, че намерихте мястото без проблеми.

Самър огледа крайбрежието.

— Оттук се открива прекрасна гледка.

— Да, и е важно място за отбраната на Гибралтар през вековете. Оръдията за пръв път са изкачени тук по време на Голямата обсада на Гибралтар през 1732 година, когато Испания и Франция правят опит да ни изритат оттук. Британските части издържат тригодишна обсада.

— Прекосяването на испанските равнини отвъд устието под прицела на умел оръдеен разчет би било чисто самоубийство — отбеляза Трехорн.

— Точно така. Тук е имало войници чак до 80-те години на двайсети век. — Хокър посочи едно от четирите сто и четиресет милиметрови оръдия от Втората световна война, които ги заобикаляха. — Батареите са свързани с тунели, строени преди столетия. Можем да влезем в тях зад онова оръдие „Марк I“.

Той ги поведе през паркинга, където неколцина туристи се наслаждаваха на гледката около една току-що пристигнала сива лимузина. Хокър мина покрай оръдейното гнездо и се отправи към желязна врата, вградена в скалата. Извади меден ключодържател с връзка главни ключове и пъхна един от тях в старата ключалка. Механизмът се завъртя с лекота и майорът дръпна дебелата врата да се отвори. Пред тях се откри неосветен тунел, от който лъхна хладен въздух.

— Може да се каже, че това е заден вход — обяви той. Отвори мешката и раздаде фенерчета и каски. — Мога да ви уверя, като познавач, че не е никакво удоволствие да си удариш главата в някоя варовикова бабуна. — Той си сложи последната каска.

Тъмният тунел беше широк и достатъчно висок, за да влязат прави в него, като се изключат Дърк и Самър. Минаха край празно странично помещение, което според разказа на Хокър било използвано като муниционен склад на батареята. От тук нататък тунелът се стесни и едрото тяло на Пърлмутър се отъркваше в него.