Клайв Касслер - Черно море

Докато оглеждаше шкафа, Хокър долови слаба миризма на барут.

— Прилича на стойка за мускети. Басирам се, че помещението е използвано за съхраняване на стрелково оръжие и може би малко барут.

— Но не и злато — подхвърли Самър.

— Вероятно не.

Тя чу ехото от гласа на Пърлмутър и се приведе, за да се върне в пещерата, откъдето влязоха.

— Джулиън? — повика го.

— Самър, какво открихте? — избоботи гласът му грубовато.

— За съжаление нищо.

— Златото не е ли било там?

— Не, изглежда никога не е било. Скоро ще се върнем.

Тя се обърна, за да се върне при Дърк и Хокър, но се поколеба. Нещо не беше както трябва. Плъзна фенерчето из пещерата и осъзна каква е причината.

Въжето го нямаше.

— Джулиън! — извика тя. — Къде е въжето ни?

Отговори й мълчание.

Докато Пърлмутър и Трехорн чакаха спусналия се долу екип, един хладен глас зад гърбовете им така ги стресна, че едва не паднаха в шахтата.

— Моля, вдигнете ръце и отстъпете назад от отвора — заповяда Мансфилд с решителен, но учтив глас.

Двамата историци се обърнаха и видяха Мансфилд и Мартина, застанали на няколко метра от тях с насочени срещу гърдите им оръжия. Отстъпиха от ръба на шахтата и застанаха до стената от скали. Мансфилд светна едно фенерче химикалка, пристъпи към ръба на шахтата и надникна. Отдолу ечаха далечните гласове на Дърк, Самър и Хокър. Той клекна, издърпа въжето и го хвърли към Мартина. Без да каже и дума, тя извади сгъваем нож и започнала го реже на къси парчета.

— Хубаво скривалище — каза Мансфилд и се обърна от шахтата към мъжете. — Извадихте ли късмет?

Никой не отговори и Мансфилд насочи оръжието си към Пърлмутър.

— Застани до отвора и моля, попитай приятелите си, какво са намерили.

— Вижте…

Мансфилд притисна дулото на пистолета във врата му.

— Спести си приказките.

Пърлмутър направи каквото искаха от него и получи информацията от Самър. След това Мансфилд го накара да застане на колене до Трехорн, а Мартина завърза китките и лактите зад гърбовете им с парчета, отрязани от алпинисткото въже.

— Завържи краката на дебелия и изведи другия оттук.

Мартина завърза глезените на Пърлмутър, извади пистолета си и дръпна Трехорн да стане. Светна фенерчето си, поведе го в тунела и се скриха зад първия завой.

Когато Самър извика отдолу, Мансфилд се приближи към Пърлмутър, стъпи с крака на рамото му и го бутна да падне по гръб.

— Нали си историк, защо не ми разкажеш за пратката на Романови?

Пърлмутър поклати глава.

— Не се поддавам на изнудване от престъпници.

Мансфилд кимна, вдигна едно парче от въжето и го завърза през устата на Пърлмутър за главата му.

После се изправи.

— Сега отивам да се видя с твоя приятел. Чакай ме тук.

Той измина краткото разстояние до завоя, където Мартина го чакаше с Трехорн. В едната си ръка държеше туристически гид и лист хартия, а в другата стискаше пистолета.

— Претърсих го и намерих тези неща. — Тя подаде книгата и листа на Мансфилд.

Той хвърли око на заглавието.

— Виж ти: „Джобен гид из гибралтарските пещери и тунели“. Много удобно. — И хвърли гида на земята.

Разгъна листа и започна да го изучава на светлината от фенерчето химикалка. Беше копие на писмото от капитана на „Сентинел“, с което искаше охрана за своя товар.

— Това е малко по-интересно. Значи „Сентинел“ е получил товара от „Пеликан“ и го е докарал тук. Но така и не са го изпратили в Англия, нали? — Той размаха пистолета си под носа на Трехорн.

— Не можахме да намерим доказателство — отговори той.

— А този тунел? Това ли е АЕБ „Нелсън“?

Трехорн кимна.

— Кой е военният ви приятел?

— Майор Сесил Хокър от Кралския гибралтарски полк. Специалист по гибралтарските тунели.

— Но не и по гибралтарското злато — подхвърли Мансфилд. — И така, ако не е тук, къде може да бъде?

Трехорн поклати глава.

От безсилието, което прочете в очите му, агентът повярва, че казва истината. Руснакът подаде парче въже на Мартина.

— Завържи му краката, моля.

После вдигна пистолета и го насочи към лявото око на Трехорн.

— Благодаря за помощта.

Пистолетният изстрел изтрещя в тунела като оръдеен. Пърлмутър трепна от звука и отвори очи няколко секунди по-късно, за да види Мансфилд, който стоеше пред него. Руснакът махна въжето от устата му.

— Твоят приятел не беше много приказлив. Хайде сега да ми разкажеш какво правите тук.

Пърлмутър преглътна с труд.

— Това е тунелът „Нелсън“.