Клайв Касслер - Черно море

— Какво е състоянието на тунела днес? — попита Дърк.

— Тунелът „Нелсън“ и заобикалящите го разклонения бяха затворени през 20-те години на двайсети век заради срутвания. Оттогава районът е изоставен и достъпът в него е забранен заради възможната опасност.

— Можем ли да надникнем? — попита Самър.

— Министерството на отбраната управлява гибралтарските тунели — намигна Хокър на Самър. — Това означава, че сте попаднали на правилното място.

Самър забеляза, че над бюрото му виси голяма карта, на която са нанесени тунелите в Скалата.

Той посочи район в северната част на планината.

— Проучвал съм съседните тунели и мисля, че може да се стигне до района на „Нелсън“, стига да не е имало още срутвания. — Вдигна очи и се усмихна. — Но ще имате нужда от военен за водач.

— Може ли да ни вкарате в пещерата? — попита Самър.

— Утре ще ви чакам точно в осем при Батареята на принцеса Ан и ще видим какво ще открием. — Хокър погледна към сандалите, които носеше Самър. — Съветвам ви настойчиво да си обуете здрави обувки.

Тя се усмихна.

— Ако се наложи, и апрески ще обуя.

Когато тръгнаха да се връщат към чакащото ги такси, походката й стана енергична.

— Мислите ли, че има вероятност още да е там? — попита тя останалите.

— Има само един начин да разберем — отговори Пърлмутър. — Нали помниш какво намерихме в Куба?

Излязоха от военната база и минаха покрай един седан, чийто двигател веднага заработи. На пътническата седалка седеше Виктор Мансфилд с малко параболично подслушвателно устройство в скута. Той измъкна слушалките от ушите си, когато Мартина потегли след таксито.

— Нещо интересно? — попита агентката.

— Не, нищо. — Той пусна джаджата на пода.

— Боя се, че това не е Лондон — каза тя. — Тук разполагаме с малко ресурси.

Той поклати глава.

— Тогава нищо не може да се направи, освен да ги следваме.

Сърпът на луната хвърляше трепкащ блясък върху спокойната водна повърхност, осигурявайки повече от миля видимост. В името на потайността Иля Васко би предпочел да се излива порой, но ясната нощ щеше да улесни задачата му.

От кърмовата палуба на влекача „Лорън Бел“ той наблюдаваше претоварения контейнеровоз, който минаваше край него в посока Балтимор, натъпкан с германски автомобили. След като закотви „Лорън Бел“ близо до бреговата линия на нос Чарлз, Вирджиния, Васко прояви остър интерес към корабите, които влизаха в устието на близкия залив Чесапийк. Проучваше с бинокъла всеки приближаващ се съд, преценявайки неговата големина и най-важното — дали буксира баржа.

Бяха минали само няколко часа от кацането му с частния самолет на Хендрикс на международното летище „Нюпорт Нюз“ от другата страна на залива. Холандецът отново се показа опитен, като уреди нает влекач и баржа, които чакаха Васко на брега. Екипажът на влекача се състоеше от четирима украинци, които имаха вид на сигурни и закалени наемници.

Трийсет минути по-късно, след като бяха минали три товарни кораба, Васко най-сетне видя онова, което търсеше. Голям мореходен влекач с широка кърма заобиколи носа откъм Атлантическия океан. На лунната светлина и тази от позиционните светлини на кораба успя да види, че корпусът е оранжев, а надстройките — бели. Влачеше на буксир малка баржа. Черешката на тортата беше силната синя светлина над рулевата рубка.

Васко свали бинокъла и се обърна към един от екипажа, който крачеше насам-натам по палубата.

— Това е нашият кораб. Сигнализирай му.

Мъжът светна прожектора на релинга, насочи го към идващия кораб и премигна с него няколко пъти. Синята лампа на приближаващия се съд премигна няколко пъти в знак на потвърждение, намали и се плъзна успоредно на „Лорън Бел“. От мореходния влекач пуснаха водещо въже до моряка на Васко, който го нави около един хидравличен кабестан.

След няколко минути хората на Васко получиха сигнал „готово“ и пуснаха кабестана, който започна да навива водещото и буксирното въже на оранжевия влекач към малката баржа. Докато прехвърляха въжето, тежък сандък беше спуснат и поставен в задната част на рулевата рубка на „Лорън Бел“.

Баржата се намираше почти сто метра зад оранжевия влекач, но Васко я придърпа на двайсет метра от „Лорън Бел“. После се обади на съда да продължат със смяната. Оранжевият влекач продължи напред до втората баржа малко нагоре по течението, която Васко беше вързал за закотвен буй. Мореходният влекач завърши размяната, изтегли швартовъчното въже от буя и привърза баржата към кърмата си.