Клайв Касслер - Черно море

Дребен мъж с огнена коса и подобен нрав, адмирал Джеймс Сандекър не беше човек, когото можеш да измамиш. Обраслото му с брада лице просветна, когато Пит и Гън влязоха. Сандекър беше баща основател на НАВПД, а те двамата — едни от първите служители, които беше наел за новата федерална агенция. През всички години, докато работеха заедно, между мъжете се изгради здрава връзка, която не отслабна, когато Сандекър беше избран за вицепрезидент, след като действащият почина.

— Радвам се да те видя, адмирале — каза Пит, отказвайки се от сегашната му официална титла.

— Влизайте и се настанявайте. — Сандекър ги отведе при голяма конферентна маса, около която вече бяха седнали неколцина мъже в делови костюми. Пит разпозна директора на Департамента за вътрешна сигурност, човек на име Хименес, седнал начело на масата, а от двете му страни — други представители на службите за сигурност. Сандекър каза няколко встъпителни думи, докато Пит и Гън се настаняваха на свободните места.

Хименес премина направо на въпроса:

— Разбрахме, че разполагате с информация за оръжие за масово поразяване в района на Черно море.

— Разполагаме с косвени доказателства — обясни Пит, — че една от ранните атомни бомби е извадена от руски бомбардировач, паднал в морето край бреговете на България. Данните от опашния номер на самолета сякаш потвърждават товара, който е носел.

Той кимна на Гън, който включи в лаптопа стоящия на масата видеопроектор. Върху бялата стена зад масата се появи изображението на голям самолет.

— Дърк току-що провери серийния номер на потъналия самолет — каза Гън. — Самолет номер 223002 е „Туполев“, Ту-4 като този, който виждате на стената. Това е руски тежък бомбардировач, построен след Втората световна война. Изкопирали са конструкцията на нашия „В-29 Суперфортрес“. В този случай става дума за Ту-4А, модифициран модел, способен да носи атомно оръжие. Самолетът бил зачислен в 57-и дивизион бомбардировачи, базиран близо до Одеса. През нощта на петнайсети април 1955 г. изпълнява рутинен тренировъчен полет над Черно море, когато навлиза в район на буря и никой не го вижда повече.

Гън извади изрезка от съвременен български вестник.

— Руснаците започват широко, но тайно издирване на самолета, но усилията им привличат вниманието на неколцина журналисти по крайбрежието. Разбира се, местните нямали представа, че самолетът е носил атомна бомба. От данните, които намерихме, излиза, че руснаците са съсредоточили своето внимание близо до град Варна, на около трийсет мили северно от мястото, където Дърк е намерил останките.

— Бомбеният отсек празен ли беше, когато го намерихте? — попита Хименес.

— Точно така — отговори Пит. — Отсекът е с размери за пренасянето на едно-единствено оръжие, а по самолета имаше следи от скорошно проникване във вътрешността.

Гън представи друга снимка, този път черно-бяла, на голяма бомба върху стойка.

— Като се вземат предвид самолетът и размерите на поставката, смятаме че този Ту-4 е носил атомна бомба РДС-5 — обясни Гън. — Това е ранно съветско ядрено оръжие с разрушителна сила, равна на трийсет тона ТНТ, тринитротолуен. То е предходник на по-смъртоносните руски водородни бомби. В сравнение със съвременните стандарти е нищожно, но въпреки това е два пъти по-мощно от бомбата, хвърлена над Хирошима.

Един от агентите на ФБР прочисти гърло.

— Искате да кажете, че преди шейсет години руснаците са изгубили атомна бомба и са се отказали от опитите да я намерят?

Гън кимна.

— Тази едва ли е единствената. От ерата на Студената война има десетки изгубени и ненамерени оръжия. Тази, носена от Ту-4, е била изгубена над морето.

— Една от нашите изгубени атомни бомби беше открита преди няколко години от група леководолази — добави Пит. — През 1958 г. една бомба „Марк 15“ беше изхвърлена от В-47 близо до Савана.

— Възможно ли е тази руска РДС-5 да е все още действаща? — попита Хименес.

— Учените, с които разговарях, смятат, че е възможно — отговори Гън. — Много е вероятно обвивката на бомбата да е останала водонепроницаема. Ако не, тогава ще са повредени само електрическите части, а те могат да бъдат подменени с модерни електронни. Вероятно радиоактивните компоненти са леко деградирали.

— Бомбата от Савана беше намерена неповредена и в добро състояние — каза Пит, — въпреки че е лежала в богата на кислород и с високо съдържание на сол вода. Руската бомба в Черно море е била изложена на много по-малко корозивна околна среда.