Клайв Касслер - Черно море

Той наклони глава към отворената шахта, след това обобщи проучванията, които ги бяха довели дотук.

— Щом не е тук, къде другаде може да е златото? — попита Мансфилд.

Пърлмутър поклати глава.

— Нямам представа. Може би е било върнато в Русия.

Мансфилд върза отново въжето през устата му.

— Ти и твоят приятел сте умни типове. Довиждане. — Той излезе от тунела и малкият му лъч светлина бързо изчезна в мрака.

Самър отново извика тревожно от дъното на шахтата. Пърлмутър запълзя в мрака, предпазливо се приближи до ръба и надникна надолу. Лъчите на фенерчетата осветяваха стръмните стени. Той видя, че приятелите му наистина са в капан.

Докато пълзеше по земята, Пърлмутър имаше усещането, че влачи някаква опашка. След като го беше завързала, Мартина бе оставила доста дълго парче въже, без да го отреже. Той застана на колене, търкулна се на една страна и опипом установи, че от глезените му виси парче въже, дълго може би три метра и половина. Тя го беше вързала със сигурен възел, после бе добавила още няколко по-обикновени клупа. Успееше ли да ги разхлаби, щеше да се освободи въже, което можеше да свърши работа.

Пърлмутър се отдалечи от края на шахтата и потърси малък камък. Вместо това попадна на края на вратата. Опря краката си в нея и се опита да се изтегли, за да хване края на въжето и външния възел. Правеше всичко опипом, защото видимостта в тунела беше нулева, сякаш имаше нахлузена торба на главата. През следващите минути, които не броеше, повтори движението десетки, а може би и стотици пъти, докато краката не започнаха да го болят, а дишането му стана на пресекулки. Най-накрая усети свободния край на крака си и осъзна, че се е справил. Ритна въжето настрана и запълзя към ръба на шахтата. Дебелият мъж опря стабилно тялото си и протегна крака надолу със свободното въже, закотвяйки се на място благодарение на своето огромно тегло.

Самър, която стоеше на дъното на шахтата, почувства как отгоре пада дъжд от камъчета. Тя светна нагоре и видя едрите прасци и крака на Пърлмутър да се полюшват над нея. От глезените му висеше триметрово парче въже.

— Джулиън! — извика тя.

Той размърда крака и въжето се залюля.

Дойде Хокър и погледна нагоре в шахтата.

— За съжаление е твърде високо — каза той.

— Можем да стигнем до него, ако стъпим на нещо — каза Дърк. — Майоре, ще ми помогнете ли да преместим шкафа за оръжия?

Двамата с Хукър се върнаха в складовото помещение. Дръпнаха шкафа за мускети от стената и го понесоха към дъното на шахтата.

Дърк светна към люлеещото се въже, опитвайки се да прецени разстоянието до него.

— Може би ще успея да го стигна от горния край на шкафа.

— Ако не си счупиш врата — добави Хокър, оглеждайки крехкия шкаф.

Сложиха го под въжето, а Дърк се изкатери на тясната му горна част, докато Хокър го държеше да не се прекатури. Самър се протегна нагоре и го хвана за глезените, докато той се опитваше да запази равновесие. Протегна ръце нагоре, но въжето беше на трийсетина или повече сантиметра от пръстите му.

— Дръж здраво, майоре — каза той, след това извика нагоре. — Джулиън, приготви се, ей сега ще скоча.

Прегъна колене и скочи от шкафа към края на въжето. Сграбчи го се една ръка, люшна се напред, после успя да се хване и с другата.

Внезапното дръпване изтегли едрия мъж към края на шахтата и той с усилие успя да се задържи на мястото си. Изстена от болка, когато Дърк се заизкачва ръка по ръка, докато най-накрая успя да обвие въжето с крака и започна да се катери.

Когато стигна горе и се прехвърли през края на шахтата, една не се хлъзна назад, но успя да се претърколи по гръб, за да може да си поеме дъх.

— Може би двамата с теб трябва да почнем работа в цирка? — каза той на Пърлмутър на пресекулки.

Когато чу неясния му отговор, извади фенерчето от джоба и плъзна лъча по вързания историк. Бързо започна да развързва възлите, започвайки от въжето през устата.

Пърлмутър заразтрива глезените си.

— Едва не ми откъсна краката.

— Съжалявам, трябваше да скоча. Къде е Трехорн? — Дърк светна наоколо.

Пърлмутър поклати глава.

— Не чу ли изстрела?

— Да — прошепна Дърк. — Хайде да извадим останалите.

Той бързо върза двете парчета въже заедно, омота единия край за вратата, а другия хвърли през ръба на шахтата. Когато Самър потвърди, че го е навила около кръста си, двамата мъже започнаха да й помагат да се катери по стената.

Минута по-късно Хокър също се озова при тях.