Клайв Касслер - Черно море

Пит провери компаса на ръката си и заплува на изток, а Джордино го последва отблизо. Край тях мина малко ято есетри, после отпред се показаха сребристите очертания на самолет.

След като се бяха върнали на местоположението на османската фрегата „Фетхие“, на Пит и екипажа на „Македония“ им бяха нужни само няколко часа работа със сонара, за да открият самолета. Засега множеството предчувствия на Пит бяха излизали верни. Трупът на руския пилот наистина бе попаднал върху фрегатата от потънал самолет. Той го беше предсказал малко след като българският археолог Димитров изчезна. Алуминиевият товарен люк в двора на „Тракия — спасителни операции“, ако беше от същия самолет, разкриваше връзката с Манкедо.

Лъскавият алуминиев корпус бе потъмнял от тънкия слой тиня върху него. Но под светлината от челниците самолетът все още беше внушителен. Направо огромен: фюзелажът се простираше най-малко на трийсет метра, а оцелялото крило — на още четиресет и няколко.

Двамата водолази се доближиха до лявото крило, носейки се над двата му осемнайсет цилиндрови витлови двигателя. Витлото на външният мотор липсваше, а това на вътрешния беше огънато от удара. Водолазите стигнаха до фюзелажа и заплуваха към опашката, която още стърчеше вертикално. Пит почисти с ръка тинята от вертикалния стабилизатор и отдолу се показа голяма червена звезда. Под нея с черна боя беше изписан номер 223002, който Пит запомни.

Той и Джордино заобиколиха самолета и от другата страна попаднаха на съвсем различна сцена. Пит знаеше от проучването със сонара, че дясното крило е откъснато и лежи на стотина метра източно от останките. От мястото на откъснатото крило по посока на опашката във фюзелажа зееше голяма дупка. Пит видя, че отворът не беше причинен от самолетната катастрофа.

Двамата мъже проучиха правилно изрязания правоъгълен отвор и издайническите следи от горелка по краищата. Пит насочи фенерчето си към дъното и на няколко метра от дупката видя изрязаната алуминиева плоча. От центъра на изрязаната част липсваше товарен люк като този, който Пит беше видял в имота на Манкедо.

Двамата мъже влязоха в празния бомбен отсек. Пит се зае да оглежда единствената голяма стойка на дъното му. Подобно на останалата част, вътрешността беше добре запазена в тази бедна на кислород вода. Джордино разтвори ръце над стойката и показа, че е подпирала оръжие, широко около метър и половина.

Те се придвижиха напред в самолета, подплашвайки малка змиорка, преди да бъдат спрени от стена обгорели отломки и огънат метал, която затваряше прохода. Съдейки по останките и по покрития със сажди таван, Пит реши, че пожар е предизвикал падането на машината. Като се имаше предвид степента на разрушение тук вътре, беше удивително, че самолетът е паднал на дъното почти цял.

Погледна часовника си и установи, че времето им за престой на дъното е изтекло. Върнаха се при отвора и излязоха от самолета, за да стигнат с плуване до другата страна. Последваха водещото въже до повърхността, където една гумена лодка беше швартована за буй недалече от „Македония“.

Когато се изкатериха в лодката и свалиха оборудването, Джордино заговори пръв:

— Докато не видях червената звезда, мислех, че е бомбардировач В-29. Изглежда някой съвсем наскоро е използвал отварачка за консерви, за да го изтърбуши.

— Аха — отговори Пит. — А това вътре не беше обикновен бомбен отсек.

— И ти ли мислиш това, което си мисля аз?

Пит кимна мрачно.

— Изглежда нашите приятели от „Тракия — спасителни операции“ разполагат с шейсет и пет годишна атомна бомба.

Изоставената селска къща приличаше на всяка друга по вълнистите хълмове южно от Киев. Белите й стени с хоросанова замазка бяха избелели до мръснокафяво и се ронеха на големи късове. Тесните прозорци бяха заковани с дъски, а ламариненият покрив покрит с ръждиви петна. Единственият й отличителен белег беше кривият ветропоказател със силуета на патица, който се люлееше свободно над верандата от лекия ветрец.

Васко забеляза ветропоказателя и зави с наетата кола по автомобилната алея, обрасла с бурени. Слезе от колата и застана на място, ослушвайки се. Вятърът донесе мученето на крави от близкото пасище. Васко продължи да се ослушва за други коли по самотния черен път, но такива нямаше.

Заобиколи разнебитената къща до задната веранда, която, изглежда, се беше превърнала в бюфет за орда термити. Загърби къщата и закрачи към близката картофена нива, докато не стигна до малка врата на изба, изкопана в земята. Вратата се отвори лесно и той влезе в тясното помещение, където намери голяма кутия с инструменти. Изнесе кутията на светло и я отвори.