Клайв Касслер - Черно море

Пит знаеше, че тази техника ще сработи и без оцет. С помощта на Джордино преместиха няколко от гредите за укрепване на галериите под големия скален къс, който запушваше пещерата. После се обърнаха към „Изота Фраскини“ за помощ при запалването на дървото. Блъскаха пробката на картера с парче камък, докато не се отви. Източиха превърналото се в сироп масло в стара кофа. Пробиха резервоара на колата с щанга за гуми, добавиха малко застоял бензин в маслото и с тази смес поляха гредите.

— Всички да отстъпят назад — нареди Пит на екипа на НАВПД. С помощта на пламъка на газената лампа запали сместа. В началото миксът от масло и бензин гореше с нисък, вдигащ пушек огън, но след известно време сухите греди се разпалиха и лумнаха с буйни пламъци.

Докато огънят играеше по повърхността на скалния къс, Пит се дръпна настрана с Ана и Джордино.

— Леко съм притеснен заради пушека — каза Пит и посочи малкия отвор над главите им. — Вентилацията малко куца.

— По-добре, отколкото да треперим до смърт в студена, тъмна пещера — каза Джордино.

Двамата мъже поддържаха буйния огън почти два часа, преди да подложат на проверка своята теория за термичния шок. Пит напълни кофата с водата за пиене, оставена им от техните похитители, и я плисна върху скалата. Когато водата се изля върху нея, се чу пукот и се вдигна облак пара, но скалата остана цяла. Няколко минути по-късно едно плоско парченце се отцепи от нея и падна на земята.

Пит го подритна с крак.

— Съвсем не е лавината, на която се надявах.

— Поне доказва на практика, че теорията ти работи — успокои го Ана.

На светлината от газената лампа Пит видя, че тя е сънлива, а очите й са разфокусирани.

— Добре ли си?

— Ужасно съм уморена.

— Седни при останалите и дръж под око капитана вместо мен.

Ана кимна и Пит я съпроводи до задната част на пещерата, където бяха пренесени Стенсет и Михаил. При тяхното идване капитанът отвори за кратко очи, после отново се унесе и задиша тежко. Ана седна до него благодарна, че повече не е на крака, и се вторачи в огъня.

Когато се върна при огъня, Пит видя, че пещерата е пълна с мъглив слой пушек. Във въздуха висеше тежката миризма на изгоряло дърво. Той се приближи към Джордино, който влачеше още една греда към пламъците.

— Имаме проблем — каза му Пит.

Джордино я хвърли в огъня, изтупа ръце и попита:

— Да не би да са ни свършили дъвчащите бонбони?

— Да. Вместо тях имаме силна доза въглероден оксид.

— Това обяснява главоболието ми. — Джордино вдигна очи към малкия отвор върху купола, където се събираше по-голямата част от дима. — Всеки отвор тук долу ще засили вентилацията.

Пит огледа огромния скален къс и се смръщи.

— Трябва да го направим бързо.

Двамата удвоиха усилията си. Хвърляха още греди в пламъците и поливаха скалата с вода на равни интервали. Застанали близо до огъня, и двамата изпитваха въздействието на невидимия въглероден оксид: замайване, замъглено зрение, задъхване и тъпо главоболие. Успявайки със силата на волята да устояват на отравянето, те продължиха да обработват камъка в течение на още един час.

Пит използваше щангата за гуми на колата да ръчка и блъска по скалата. Падаха малки късове, но голямата маса си оставаше цяла. Той почувства, че силите го напускат, и седна, за да си поеме дъх. Видя, че Джордино влачи поредната греда към огъня, залитайки като пиян, и стана да му помогне. Едва стоящи на краката си, двамата търкулнаха гредата в умиращия бавно огън.

— Това е последната греда — обяви задъхан Джордино и се стовари на земята, стиснал с две ръце пулсиращата си от болка глава.

Пит също искаше да легне, но се насили да занесе празната кофа до кашоните с бутилирана вода. Прерови дузина празни бутилки, докато не откри една пълна. Подобно на гредата, тази беше последната. Изля я в кофата и залитна обратно към огъня. С всяка крачка замайването му се усилваше толкова, че залитна и замалко да падне върху нагрятия камък.

Спря се пред скалата и се обърна към Джордино. Старият му приятел вече не седеше, а се беше проснал в цял ръст на земята със затворени очи.

Пит се обърна към скалата и изруга:

— Строши се, копеле такова!

С последни сили запрати кофата върху върха на камъка. Ръждясалата ламарина издрънча при удара, а съдържанието й се изля върху нагрятия гранит. Пит залитна назад, когато от камъка се вдигна облак изгаряща пара. Той залитна, готов да рухне на земята, а парещите му очи бяха впити в камъка.