Клайв Касслер - Черно море

— Какво беше това? — Гласът на Джордино беше накъсан от пукота на преносимата радиостанция.

— Малка експлозия на кърмата.

— Някой се опитва да го потопи?

— Възможно е.

Пит се зае да изучава навигационния монитор. Най-близката суша беше на осем мили. Той измени курса, надявайки се, че ако се наложи, може да остави кораба да заседне. На конзолата светнаха още червени лампички, което му подсказа, че няма да успеят. Някакви документи се плъзнаха от ъглова работна маса, потвърждавайки нарастващия крен, който усещаше под краката си.

— Корабът потъва — съобщи той по радиото на Джордино. — Ти как се справяш?

— Двама моряци мъртви на койките си. Мисля, че има още каюти на долното равнище.

Пит долови нещо с крайчеца на очите си. До него беше екранът на охранителната система, на който се виждаха на живо кадри от носа, кърмата и машинното отделение. Беше забелязал някакво движение точно там. Когато се вгледа по-внимателно, успя да различи просната фигура в края на монитора.

— Ал, свършвай и ме чакай след пет минути на палубата. Отивам да проверя машинното отделение.

Конзолата на щурвала грееше ярко от проблясващите лампички, докато водата напредваше в най-долните кухини на кораба. Носът вече беше започнал да се издига към небето, а кърмата да потъва. Пит хвърли поглед към далечните светлини на сушата, после изскочи от мостика. Стигна до главната палуба и по един трап се заспуска към машинното отделение. Откри, че подът му вече е покрит с вода, но двигателите продължаваха да работят с оглушителен рев. На премигващото осветление видя фигурата, просната върху сив сандък зад един генератор. Пит нагази във водата и откри млад мъж в омаслен комбинезон. Краката му се поклащаха в надигащата се вода. Лицето му имаше вече познатия му син оттенък, а очите му го гледаха с празен поглед, докато изведнъж примигнаха.

— Дръж се — каза Пит, — ще те измъкна оттук.

Прегърна омаломощения човек и го задърпа нагоре по стълбите. Огледа се за още оцелели, но машинното беше празно. С усилие се заизкачва с допълнителната тежест, а кренът на кораба го затрудняваше все повече.

Стигнаха до врата, която Пит ритна, за да се отвори, а зад тях един генератор с пращене спря да работи, залят от надигащата се вода.

Джордино стоеше близо до релинга и се впусна да помогне.

— Това корито е на път да потъне. От „Македония“ ни наредиха веднага да го напуснем.

За кратко ги ослепи мощният прожектор на изследователския кораб на НАВПД, който плъзна лъча си по наклонената палуба. Пит погледна към кърмата. Вълните вече прехвърляха фалшборда. Метално скърцане и стържене звучеше отвсякъде, от време на време примесено с трясъци от разместващия се товар. Товарният кораб щеше да се задържи само секунди на повърхността.

Пит и Джордино повлякоха мъжа по задбордния трап. Силният крен на бълкера го беше издигнал в почти хоризонтално положение. Джордино започна пръв да слиза, държейки пострадалия за краката, а отзад Пит го държеше за яката. До тях корпусът на товарния кораб трепереше, сякаш се бореше да остане на повърхността.

— Имаме проблем — каза Джордино.

Пит погледна към зодиака. Той се беше изправил почти вертикално, а една част беше под водата. Когато корабът се беше наклонил, долният край на задбордния трап се бе озовал под водата, а въжето, с което бяха вързали надуваемата лодка, я беше повлякло, оставяйки я да подскача изправена във водата като коркова тапа.

Товарният кораб отново се накрени, носът му се стрелна към небето, а кърмата започна да потъва във водата. Можеха да изчакат още няколко секунди и просто да стъпят във водата, но така рискуваха да бъдат всмукани от потъващия кораб. Дори да успееха да се измъкнат с плуване, човекът от машинното, който беше в полусъзнание, щеше да се удави.

— Дръж го, аз ще измъкна зодиака — извика Пит. Направи крачка в празното и се гмурна в морето.

Заплува към стърчащия вертикално от водата „Зодиак“ и студената вода го накара да настръхне. Когато заработи с крака, за да се гмурне, усети до себе си корпуса от фибростъкло на надуваемата лодка. Тя изведнъж отскочи от него, когато бълкерът започна последното си пътуване. Пит зарита силно, за да се издигне, търсейки опора по повърхността на надуваемата лодка. Протегна ръка в черната вода и усети заострения й нос. Хвана се за него и се изтегли напред, докато с другата ръка потърси носовото въже.

То беше здраво обезопасено във вътрешността на лодката, така че единствената му надежда беше да го отвърже бързо от корабния трап. Започна да се издърпва с ръка срещу водното течение, а множеството мехурчета затрудняваха и без това слабата видимост. Нарастващото водно налягане стисна ушите и белите му дробове, докато се насилваше да се спуска надолу по въжето. Протегнатата му ръка най-сетне се удари в стърчащата площадка на задбордния трап и стисна клина, за който беше вързано въжето. То бе опънато от налягането, но той намери края му и започна да го разхлабва, докато не се освободи с рязко дръпване.