Клайв Касслер - Черно море

След по-малко от минута Ралин и граничарят долетяха с рев в кола на граничната полиция. Ралин изскочи, накуцвайки, от автомобила и насочи пистолета си към шофьора на камиона.

— Добре ли си?

Ана кимна и остана да гледа как колегата й слага белезници на шофьора, а после го хвърля на задната седалка на колата.

Граничният полицай провери пътника в кабината на камиона и се върна, клатейки глава.

— Другият е мъртъв.

Ралин прегърна Ана през раменете, защото тя леко залитна, докато прибираше оръжието си.

— След като те блъсна, просто реагирах. Не исках да избяга.

— И успя. — Ралин стрелна поглед към смачканата „Шкода“. — Но не вярвам шефът на отдела да се зарадва, че си пожертвала нова кола на агенцията заради товар дини.

— Дини ли? — измърмори Ана. Тя се качи в каросерията на камиона и започна да разбутва дините. Ръцете я заболяха, докато стигне дъното на каросерията, където откри три дълги дървени сандъка.

Ралин й помогна да измъкнат единия на улицата. Намери щанга за гуми и с нея откърти капака. Вътре имаше спретнато подредени АК-47 албанско производство, предназначени за черния пазар.

— Точно както ни каза. Точка за нашия платен информатор.

— Предполагам, че заплащането ще бъде намалена присъда — отбеляза тя. — Не е от големите пратки с оръжие, но да се надяваме, че сме спасили поне няколко невинни живота.

— И осигурихме достатъчно положителна реклама за отдела, за да ни дадат нова кола.

След час пристигнаха представители на общинската и държавната полиция, за да арестуват контрабандиста и приберат доказателствата. Ана почиваше в колата на митничаря, опитвайки се да не заспи, след като вълнението от преследването отмина. На разсъмване пристигнаха два камиона на „Пътна помощ“, за да вдигнат двете превозни средства от улицата.

Ралин надникна през отворения прозорец на колата.

— Ана, току-що говорих с управлението в София. Изглежда днес следобед трябва да сме в Истанбул.

— Не може ли да почака? Имам нужда от малко сън.

— Очевидно става дума за задача с предимство, основаваща се на информация от Украйна.

— Контрабанда на оръжие?

— Не мисля. Изглежда нещо по-важно.

Тя се усмихна насила.

— Предполагам, че в такъв случай трябва да ни дадат кола.

— Не мисля, че при тази задача колата ще ни е от полза.

— Защо? Пратката по въздуха ли ще дойде или с влак?

— Нито самолет, нито влак. Става дума за потънал кораб.

Следобедният въздух беше влажен от краткия дъжд въпреки умерената температура на пристанището Истиние на юг от Истанбул. Докато крачеха бавно из малката марина, Ана и Ралин видяха онова, което търсеха: яркия тюркоазен корпус на океанографския изследователски кораб, швартован на най-голямата стоянка.

Нисък, плещест мъж, който вдигаше на борда някакъв сандък, ги гледаше, докато приближаваха.

— Това ли е „Македония“? — попита Ана на английски.

Ал Джордино оглеждаше непознатата. Дългата й черна коса беше опъната назад в кок, разкривайки нежно лице. Имаше високи славянски скули, омекотени от малък нос и уста. Вниманието му привлякоха лъчистите й сини очи. Джордино видя, че тя е едновременно решителна и уязвима.

— Да, това е — отговори той.

— Аз съм Ана Белова, специален агент на Европол, а това е лейтенант Петър Ралин от българската Главна дирекция за борба с организираната престъпност. Ние разследваме потъването на „Кримска звезда“.

Джордино се представи.

— Европол. Това клон на Интерпол ли е?

— Не, Европейската полицейска служба е агенция на Европейския съюз. Нашата основна задача е борбата с организираната престъпност и тероризма.

— Качете се на борда. Ще ви заведа да говорите с началството.

Джордино ги заведе в каюткомпанията на „Македония“, където Пит и капитан Стенсет проучваха една карта. Джордино ги представи. После поднесоха кафе на следователите, преди всички да седнат на масата.

— С какво можем да ви помогнем? — попита Пит. — Вече предоставихме подробен доклад на турската брегова охрана.

На Ана й се струваше, че тъмнозелените му очи гледат през нея. Почувства с изненада как пулсът й се учести, докато слуша този висок здравеняк.

— Агенциите, които представляваме, са загрижени заради загубата на „Кримска звезда“. Какво можете да ни кажете за потъването й?

Пит описа събитията от предната нощ и завърши със спасяването на втория инженер.

— Смятате ли, че взривът на кърмата е бил преднамерен? — попита Ралин.