Клайв Касслер - Черно море

— Защо не се увериш, че граничарят е буден, а аз през това време ще проверя регистрационния му номер.

Ралин пъхна последното късче баница в устата си, а Ана насочи бинокъла и записа номера. Смени бинокъла с лаптоп и тъкмо набираше номера на машината, когато чу рязък вик.

Камионът потегли, граничният полицай отстъпи в пункта, без да успее да го провери и да го задържи, за да може и Ралин да го огледа, както се бяха разбрали. Ана беше прекалено далеч, за да види балата валута, която издуваше предния джоб на митничаря.

Ралин извика на камиона да спре. С протегната лява ръка като катаджия, той тършуваше с другата за служебния пистолет. Вместо да спре, шофьорът на камиона ускори срещу него. Полицейският агент трябваше да отскочи, за да не го сгазят. Калникът го закачи по краката и го запрати на земята.

Ана се прехвърли на шофьорската седалка и завъртя ключа на запалването. Блъсна лоста на скоростите на първа и натисна газта, но изруга, защото в този момент камионът отмина, преди да успее да го блокира. Тя се поколеба за миг, защото погледна към Ралин. Агентът се държеше за глезена, но се обърна и й махна да продължи без него.

Гумите на шкодата изсвириха, когато Ана завъртя волана и натисна педала на газта до края. Камионът не беше успял да стигне далеч, защото само след секунди успя да го настигне. Докато гледаше как брезентовото покривало се ветрее, тя се помоли каросерията да не е пълна с въоръжени бандити. Когато камионът мина под една улична лампа, видя купчина дини в него. Обаче шофьорът не караше като земеделец.

Машината се стрелна надолу по виещия се около хълма път и влезе в центъра на Малко Търново — прашно българско земеделско градче на около четиридесет километра от Черно море. От него до следващото селище се простираха с километри черни вълнообразни хълмове. Ана не би искала сама да арестува хората в камиона посред откритото поле. Натисна газта и се опита да се промъкне край него. Шофьорът забеляза това и зави рязко, затваряйки пролуката. Ана трябваше да набие спирачки, за да избегне паркирала кола, докато камионът продължаваше да се придържа към разделителната линия. Нямаше как да мине край него.

Тя си припомни плана на града и се сети, че освен главната улица, която минаваше през центъра му, имаше и две успоредни павирани улици, които се пресичаха от около осем преки. Когато стигна една пряка, натисна спирачките и зави наляво. Даде газ до следващата, зави надясно и се озова успоредно на главната улица. Ускори още, като сменяше рязко скоростите и седанът политаше във въздуха при всяка по-голяма неравност.

Шкодата бързо излапа пет преки, докато Ана се опитваше да си сложи колана в движение. Зави надясно в последната от уличките, задницата на колана занесе и блъсна няколко кофи за боклук, докато взимаше завоя. Сънливи граждани надничаха през прозорците си към летящата сива кола, чийто двигател ревеше така, сякаш щеше да гръмне.

Когато Ана наближи главната улица, фаровете на камиона се показаха отдясно. Тя го беше изпреварила с малко, но не достатъчно, за да може безопасно да завие и да се озове пред него. Прецени разстоянието и натисна газта за още секунда, после наби спирачки. Когато колата се задруса под въздействието на антиблокиращата система, Ана завъртя волана наляво. Шкодата леко се завъртя, преди да се ударят. Задната й броня се блъсна в предното ляво колело на камиона. От трясъка стъклата на прозорците, гледащи към улицата, зазвънтяха. Капакът на шкодата изчезна под камиона, който се плъзна към бордюра, защото предното му колело беше отнесено. От инерцията му двете превозни средства продължиха да се плъзгат, скочиха на тротоара и накрая се удариха в една улична лампа.

Докато шофьорът се опитваше да се съвземе от удара, парлив дим започна да изпълва кабината.

— Йосифе? — повика той другаря си, който лежеше неподвижно върху арматурното табло — изгубил съзнание или мъртъв. Шофьорът не си направи труда да проверява, отвори смачканата си врата и падна на улицата, готов да побегне. Тогава стрелна поглед към потрошената „Шкода“. На волана лежеше изпусната въздушна възглавница, но от шофьора нямаше и следа. Обърна се и се озова срещу дулото на автоматичен пистолет „Зиг Зауер“ Р228.

С драскотини от въздушната възглавница по лицето и дишайки тежко, Ана стоеше с протегнати напред ръце, опряла оръжието в бузата на мъжа.

— На колене, ръце на главата — нареди тя с дълбок глас, с който се опитваше да замаскира шока. Смаяният шофьор с готовност се подчини.