Клайв Касслер - Черно море

Дори не трябваше да съм тук, помисли си Пит. Беше се качил на „Македония“ предния ден в Истанбул, след като пристигна със самолет от офиса си във Вашингтон. Дошлата в последен момент молба на българското Министерство на културата да помогне при откриването на останките на отомански кораб, го беше примамила от другия край на света.

Двайсет минути по-късно изследователският кораб на НАВПД застана успоредно на черния бълкер, който дрейфаше тихо, подобно на осветен призрачен кораб. От мостика на „Македония“ капитан Стенсет оглеждаше търговския кораб с бинокъл за нощно виждане.

— Плавателният съд продължава да не отговаря — обади се Чавес. — Турските власти съобщиха, че един катер е вече на път, а от Истанбул ще изпратят спасителен хеликоптер с приблизително време на пристигане след двайсет и шест минути.

Стенсет кимна, като продължаваше да притиска бинокъла към веждите си. На кораба не се виждаха никакви признаци на живот. Той стрелна поглед към екрана на радара. На около осемстотин метра от бълкера се отдалечаваше малка зелена точка. Насочи бинокъл в тази посока и видя очертанията на плавателен съд без светлини. Взе преносима радиостанция.

— Мостик до Пит.

— Пит слуша.

— Товарният кораб продължава да дрейфа и не се виждат признаци на живот. Не виждам следи от крен или физически повреди. В случай че искаш да останеш на мястото си, турската брегова охрана и спасителен хеликоптер са на път.

— Не, може да има застрашен живот. С Ал ще се опитаме да се качим на борда. Край.

Пит се обърна към ниския мъж със сънливи очи, който стоеше до моторната лодка.

— Да я спуснем.

— Дано тревогата е истинска, защото се бях сгушил удобно на койката и точно сънувах, че съм в истанбулски харем и скоро воалите ще паднат…

Пит се усмихна.

— Момичетата от харема ще са ми благодарни.

Спуснаха зодиака отстрани на борда, слязоха по пилотския трап и освободиха повдигателното въже. Пит запали извънбордовия двигател и даде газ. Надуваемата лодка се завъртя и се понесе по развълнуваното море към товарния кораб. Пит подкара по протежение на корпуса и попадна на спуснат задборден трап близо до кърмата, към който насочи лодката.

— Мило от тяхна страна да оставят спусната стълба за добре дошли. — Джордино скочи на най-долното стъпало и върза зодиака за перилата. Подуши въздуха и се смръщи.

— Май великденският заек ни е оставил кошница с развалени яйца.

— Може би нещо в товара му? — предположи Пит. Обаче миризмата сякаш не идваше от кораба.

Двамата изтичаха нагоре по стъпалата, качиха се на борда и откриха, че противната миризма постепенно намалява. Под ярката светлина на палубните светлини коридорите изглеждаха празни, докато се придвижваха напред към жилищната надстройка. Палубните люкове бяха затворени и обезопасени и както беше казал Стенсет, корабът изглеждаше наред.

Когато стигнаха до трапа, който водеше до мостика, се поколебаха. На входа лежеше остриган млад мъж в черна бойна униформа. Сковано от смъртта, на лицето му бяха изписани смесица от объркване и болка, а отворените му сини очи сякаш търсеха причината. Вкочанените му ръце още стискаха АК-47.

— Стрелял е по някого. — Пит пристъпи внимателно към купчинката гилзи на палубата.

Джордино освети трупа с фенерче.

— Няма видима причина за смъртта му.

Прекрачиха трупа и продължиха нагоре по стъпалата към мостика, който беше на петото равнище. Тук попаднаха на друга страховита сцена. Въоръжен мъж в бойна униформа беше проснат до моряк близо до щурвала. По-възрастен мъж с брада, вероятно капитанът, беше рухнал близо до масата с картите. Джордино провери за признаци на живот, но изскочилите очи, посинялата кожа, изкривените устни бяха свидетелство за бърз, но болезнен край.

— Никакви външни рани — каза Джордино. — Точно като мъжа в подножието на трапа.

Пит подуши миризма на сяра и отвори един от прозорците на мостика.

— Може би изтичане на газ? Защо не провериш в жилищната надстройка за оцелели? Аз ще съобщя на „Македония“ какво намерихме и ще гледам да подкарам този плаващ ковчег.

Джордино се спусна до каютите на екипажа, които бях под мостика. Пит докладва на Стенсет, после пусна двигателите на товарния кораб и пое курс към Истанбул, съпровождан от „Македония“.

Бълкерът бавно набра скорост и започна да цепи безкрайните редици големи вълни, докато плаваше на юг. Пит точно проверяваше за някакво движение на кораба наблизо, когато откъм кърмата се чу силен трясък. Съдът се разтърси, а по командното табло на щурвала засвяткаха червени лампички.