Клайв Касслер - Черно море

С притъпени от алкохола сетива, капитанът не почувства веднага невидимото нападение. Когато двамата му другари на мостика замлъкнаха и повече не помръднаха, той започна да схваща какво се случва. Някъде наблизо чу изстрел, после усети гърлото си да се свива. Пулсът му се ускори, докато се опитваше да диша. Залитна към щурвала, хвана микрофона на радиостанцията и с продран глас каза в него:

— Мейдей! Мейдей! Кораб „Кримска звезда“. Нападнати сме, моля, помогнете!

Объркването и страхът бяха изместени от всепоглъщаща болка. Капитанът се залюшка в продължение на няколко секунди, микрофонът падна от ръката му и той се свлече на палубата мъртъв.

— Капитане, никой не отговаря по канала за спешни случаи. — Младоликият трети офицер вдигна глава от комуникационния пост и се вторачи в слабия мъж, който изучаваше екрана на радара.

Дърк Пит кимна в знак, че е разбрал, но не отмести очи от екрана на радара.

— Добре, Чавес. Предай, че сме на път. После върви да събудиш капитана.

Пит се изправи в пълен ръст и се обърна към щурмана.

— Още не сме влезли в Босфора, така че можеш да ускориш. „Кримска звезда“ трябва да е на трийсет мили пред нас. Дръж курс нула-пет-пет градуса и изстискай всички сили от нея.

Кормчията кимна в знак, че е разбрал, и Пит звънна в машинното отделение, за да нареди на главния инженер да изцеди и последната конска сила за двата винта на кораба им. Понесе се нисък вой и корпусът на океанографския изследователски кораб потрепери, когато двата му дизелови двигателя заработиха с максимални обороти. Няколко минути по-късно капитанът на кораба — едър мъж с пясъчноруса коса — Бил Стенсет се появи на мостика. Следваше го третият офицер Чавес, който се върна на мястото си при комуникационния пост.

Стенсет потисна прозявката си.

— Имало мейдей?

— Един-единствен сигнал за бедствие от кораб на име „Кримска звезда“ — обясни Пит. — Записан е като плаващ под румънски флаг бълкер [5] Съд за превозване на насипни товари в трюм, т. е. без опаковка. — Б. пр. . Изглежда държи курс право към проливите. Намира се на трийсетина мили пред нас.

Стенсет погледна в екрана на радара, после усети как неговият собствен кораб увеличава скоростта.

— Знаем ли какъв е проблемът им?

— Чухме един-единствен сигнал за бедствие. Чавес направи няколко опита да се свърже с тях, но не получи отговор. — Пит почука с пръст по екрана. — Изглежда ние сме най-близкият плавателен съд в този район.

— Може турската брегова охрана да има наблизо средства за бързо реагиране. Чавес, обади им се.

Пит грабна едно преносимо радио от стойката за зареждане и тръгна към вратата, водеща в крилото на мостика.

— Чавес, когато свършиш с тях, би ли звъннал на Ал Джордино да му кажеш, че ще го чакам на кърмовата палуба след десет минути. Ще приготвя „Зодиака“ [6] Надувна лодка с твърдо дъно, винаги положителна плавателност и мощен извънбордов двигател. — Б. пр. , в случай че има нужда от нас на борда. Обади се, когато можем да потеглим към тях.

— Тъй вярно — отговори Чавес.

Докато Пит се готвеше да излезе, Стенсет присви очи, за да фокусира закачения на стената хронометър. Стрелките показваха два сутринта.

— Между другото, какво правеше на мостика по това време?

— В стената на кабината ми се блъсна откачил се котвен кран и ме събуди. Обезопасих го и се качих тук, за да видя къде сме.

— Шесто чувство, бих казал.

Докато излизаше от мостика, Пит се усмихваше. Изглежда през годините бе развил способност да открива проблеми наоколо. А може би те го откриваха…

Директорът на Националната агенция за водно и подводно дело се спусна две равнища надолу и тръгна по главната палуба на изследователския кораб към кърмата. Ревът от машинното отделение показваше, че „Македония“ развива максималната си по документи скорост от седемнайсет възела, вдигайки бяла пяна покрай тюркоазните си бордове. Тя беше един от многото плавателни съдове на НАВПД, на които се възлагаше проучването на световните океани. От ветрилообразната кърма на „Македония“ Пит освободи въжетата на един „Зодиак“, обезопасен на специална стойка, и свали мушаменото му покривало. Провери дали резервоарът е пълен, после го закачи за въжето на лодбалката [7] Желязна греда на борда за издигане и спускане на лодки. — Б. ред. . Доволен от подготовката, се облегна на релинга и загледа напред, за да открие далечните светлини на „Кримска звезда“.