Клайв Касслер - Черно море

— Скоро замислите на съдбата ще станат ясни и безполезността на мисията ни ще бъде потвърдена — каза Ростов.

— Няма да има отклонение от заповедта — отговори войникът.

Ростов не можеше да не му се възхити. Откакто се качи в Одеса на кораба със заповедите, лейбгвардеецът стоеше като стълб до него, стиснал здраво пушката. Капитанът забеляза, че заповедите са подписани не от друг, а лично от адмирал Колчак — командващия Имперската флота. Помисли си, че войникът сигурно познава висшите ешелони на властта, но е невеж за действителния свят. Скоро Руската империя щеше да бъде само спомен, победена от революционните сили. Мястото на гвардееца във вселената също щеше да изчезне. В Одеското пристанище се говореше, че болшевиките вече са подписали мирен договор с Централните сили, включително с Турция. Ростов се изсмя вътрешно. Може би отоманските кораби пред тях щяха да ги пропуснат и да ги залеят с вино и смокини, докато се разминават.

Тези мисли обаче бяха разпръснати от слабо свирене над главите им, след което сто двайсет и пет милиметров корабен снаряд се стовари в морето зад тях.

— Турските артилеристи не са толкова опитни колкото германските — отбеляза Ростов, — но скоро ще се научат.

— Неприятелят е посредствен, а вие сте опитен тактик — отговори войникът.

Ростов се усмихна.

— Един опитен тактик би избягал от толкова неравно сражение, за да оцелее.

Появи се корабният сигналист.

— Господин капитан? — попита той.

— Подайте сигнал до нашия придружител. Кажете им да продължат своята мисия, докато ние се опитваме да увлечем врага на запад. И им пожелайте късмет.

— Слушам, господин капитан! — И войникът напусна мостика.

Ростов се обърна към гвардееца.

— Може би някой ще пожелае и на нас късмет?

Гвардеецът изгледа капитана със стоманен поглед, но нищо не каза.

Ростов излезе на крилото на мостика, за да види как сигналистът предава съобщението с прожектора на ниско лежащ съд откъм левия им борд. Когато долетя мигащият отговор от другия кораб, през главата му профуча призракът на смъртта. Всичко това беше лудост. Може би трябваше да направи пълен завой и да тарани другия кораб. Просто да го потопи, знаейки какво носи. Колко хора още трябва да умрат заради царското тщеславие?

Прокле собствената си глупава чест. Истината беше, че в редовете на флота не бе останала вярност. Бунтът на „Потьомкин“ го доказваше. И това беше десетилетие преди днешната революция. Много от корабите във флота вече се бяха заклели във вярност на болшевиките. Верността на неговия собствен екипаж беше под въпрос, но поне не бяха показали някакви признаци за предстоящ метеж. Засега. Знаеха не по-зле от него, че с имперския флот е напълно свършено. Ростов поклати глава. В Одеса трябваше да слезе от кораба и да изчезне в Карпатите, както бяха направили някои мъдри офицери.

Над главите им прелетя още един снаряд. Под неприятелския огън дългът взе превес и Ростов се върна с твърди стъпки на мостика. Дълг, помисли си той. Още една дума за смърт.

Екипажът на мостика стоеше по местата си и го гледаше с очакване.

— Дайте ми максимална скорост — нареди той на един от младшите офицери. — Кормчия, курс две-четири-нула градуса.

— Господин капитан, батареите докладват, че са готови.

Лейтенантът дръпна месинговата дръжка на корабния машинен телеграф, за да предаде промяната на скоростта в машинното.

— Предайте на всички батареи да се прицелят в последния кораб от преградата в източна посока — заповяда Ростов.

Димоходът на руския разрушител започна да бълва черни кълба дим. „Керч“, както се наричаше, затрепери от напрежението, когато парните му турбини се завъртяха с максимални обороти.

Смяната на курса и скоростта го измъкна от неприятелските оръдия и техните снаряди падаха безвредно зад него. Ростов се вторачи в светлините на турските кораби, които сега се появиха откъм левия борд, докато разрушителят плаваше под пълна пара на запад. Пет срещу един, помисли си той. Когато преди няколко дена отплаваха от Одеса в компанията на „Гневни“, друг лек разрушител, неравенството не беше толкова застрашително. Но „Гневни“ бе получил проблем с вала и се беше върнал обратно. Ростов нямаше толкова късмет. Налагаше се сам да се изправи срещу врага.

Капитанът изчака с откриването на огъня, докато следващият снаряд не се стовари във водата на десет метра от мидела [3] Средата на корпуса. — Б. пр. на кораба, заливайки палубата с морска вода. В отговор всички четири 101-милиметрови оръдия на разрушителя стреляха залпово, изригвайки пламъци към нощното небе.