Клайв Касслер - Черно море

Благодарение на уменията и на късмета един от руските снаряди улучи целта си и проби муниционния склад на кораба. Ростов вдигна бинокъла си, когато от изоставащия отомански кораб се издигна огнено кълбо.

— Съсредоточете огъня върху следващия съд западно от нас — нареди той на лейтенанта.

Попадението беше изключителен късмет. Неговата стратегия — и молитва — беше да повреди двата кораба, които охраняваха източния маршрут, след това да подмами останалите два в преследване. Това беше единствената надежда мисията да успее.

Нощта се освети от огън, придружен от боботене. Останалите отомански кораби откриха огън първо от единия си борд, след това от другия. Разрушителят също им се противопоставяше със залпове. Руският кораб се оказа изненадващо бърз и поддържаше здравословна дистанция между себе си и турските артилеристи. Но разстоянието намаля, когато два от турските кораби завиха, за да се доближат до „Керч“.

— Попадение! Във втория кораб! — извика лейтенантът.

Ростов кимна. Той разполагаше с най-опитните артилеристи в Черноморския флот и това си личеше. Обърна се към лейбгвардееца, който се взираше в далечния ад.

— Може вашата царска одисея да има някакъв шанс.

Мъжът леко се усмихна. Това беше първата му човешка проява от два дни насам. Точно в този момент изчезна в облак черен дим.

Турски снаряд бе улучил релинга в лявата част на палубата и намиращите се на мостика бяха повалени на пода, когато отдолу изригна огнен стълб.

— Кормчия! — извика Ростов, преди отново да се изправи на крака. — Курс три-нула-шест градуса! — Вляво от него гвардеецът лежеше на палубата, а от гърба му стърчеше извито парче шрапнел.

Кормчията повтори заповедта, изправи се, опирайки се на щурвала, и го завъртя докрай надясно. Спасителната маневра обаче се оказа твърде закъсняла.

Турците най-накрая се бяха прицелили точно и върху „Керч“ се стовари втори залп. Първият снаряд разруши носа му, а следващият улучи мидела и разкъса корпуса. Корабът се разтресе, когато водата нахлу в предните отсеци, повдигайки кърмата с нейните въртящи се винтове във въздуха.

Ростов намери един мегафон и заповяда на екипажа да напусне кораба. Лейтенантът хукна да спуска спасителната лодка откъм десния борд. Когато се върна на мостика, Ростов откри кормчията да стои като закован към щурвала с побелели от усилието кокалчета на фона на дървените спици.

— Саша, намери си спасителна жилетка и слизай от кораба — нежно каза Ростов. Той пристъпи и докосна момчето по бузата с опакото на ръката си.

Изтръгнат от пристъпа на страх, кормчията излезе със залитане от мостика, като мълвеше:

— Да, капитане! Да, капитане!

Ростов стоеше сам на мостика, когато силен гръм близо до кърмата разтърси кораба. Един резервоар беше избухнал и лумнал в пламъци. Ростов залитна да запази равновесие и заопипва палубата за бинокъла. Вдигна го до възпалените си от дима очи и се вторачи през стената от пламъци назад към една точка в далечината.

Видя я само за миг. Една-единствена мачта, стърчаща сякаш направо от водата, оставяше бял килватер на път към Босфора. Над главата му се чу усилващо се свирене, докато капитанът кимна на изчезващия призрак.

— Изпълних дълга си — измърмори той.

Секунда по-късно два снаряда отнесоха мостика и изпратиха разбития корпус на военния кораб към морското дъно.

Пред уморените очи на Дмитрий Сарков проблесна леденосиня светкавица. Пилотът прогони с примигване точките, които заиграха пред очите му, и отново насочи вниманието си към обширното приборно табло, осеяно с датчици и циферблати. Стрелката на висотомера се колебаеше около отметката на две хиляди и шестстотин метра. Неочакван порив блъсна самолета и дръпна щурвала и за по-малко от миг голямата машина изгуби трийсет метра височина.

— Проклета буря — изруга вторият пилот, кръглолик мъж на име Медев, и се зае да бърше разлятото кафе от крачола си.

Сарков поклати глава.

— И метеорологичната служба нарича това „лек фронт с ниско атмосферно налягане“.

Големи капки дъжд блъскаха по стъклата, превръщайки нощното небе около тях в непрозирна стена.

— Не различават гръмотевична буря от храчка. Истински гении — да ни пратят на тренировъчен полет при това време. Особено като се има предвид какво носим.

— Ще се спусна на петстотин метра, за да видим дали там времето не е по-спокойно. — Сарков натисна щурвала.