Клайв Касслер - Черно море

— Не можем ли сами да изплуваме?

— Обикновено бихме могли с помощта на двигателите или баласта. Но движителите ни бяха откъснати, а съскането, което чуваш, идва от пукнатината в нашата баластна цистерна.

— Все пак ни остава възможността да изхвърлим баласта за извънредни случаи.

Пит посочи нагоре.

— Сега е над нас. Не можем да го изхвърлим отдолу нагоре.

Ана я побиха студени тръпки.

— Колко време можем да останем тук долу?

— Ако филтрите продължат да работят, най-малко двайсет и четири часа.

Джордино се изкашля.

— Имаме прекъсване на рециклирането.

— Поправимо ли е? — попита Пит.

— Резервоарите с кислород бяха откъснати от рамката. — Джордино каза това някак си мимоходом, за да не разтревожи Ана, като признае сериозността на положението. При нападението запасите на подводницата от кислород бяха откъснати и сега лежаха безполезни на морското дъно.

— За филтрите няма ток, но аз ще се опитам да измисля нещо.

В сумрака Пит забеляза, че Джордино леко поклати глава. Значи нямаше надежда за ремонт.

Пит започна усилено да мисли. Скъсаните връзки означаваха, че нямат достъп до пресен кислород. Когато филтрите за прочистване на въглеродния двуокис престанат да работят, въздухът в подводницата щеше да стане смъртоносен. Не му трябваше сметачна машинка, за да изчисли времето. Нямаше да отнеме дълго с трима души в това тясно пространство.

Пит не се съмняваше, че „Македония“ ще ги намери. Бяха достатъчно близо до повърхността, за да могат водолази да закачат повдигателно въже и да ги изтеглят на борда. Но сега техен враг беше времето. Екипажът на „Македония“ щеше да мисли, че са все още при потъналия товарен кораб. Ако маякът им за спешни случаи е приглушен, ще минат часове, може би дори цял ден, преди да бъдат спасени. Повече време, отколкото имаха на разположение.

— Какво ще кажеш за една друга идея — започна той. — Ще я обърнем. Или поне наполовина. Това ще е достатъчно да изхвърлим баласта за извънредни случаи.

Джордино светна с фенерчето през наблюдателния купол и освети покрита с ръжда и наслоявания стоманена плоча. Лежаха върху неравна пясъчна повърхност до корпуса на „Керч“.

— Можем да се движим само настрани — каза той — от корабните останки.

Пит почука по стоманата над главата си.

— Имаме две баластни цистерни. Ако успеем да прехвърлим вода в цистерната откъм левия борд, може би тежестта й ще ни обърне.

— Заслужава си да опитаме… стига помпите още да работят. Ще видя дали не мога да им влея малко ток.

Той отвори един панел с бушони и нападна милионите кабели вътре. След няколко минути извика на Пит:

— Можеш да опиташ.

Пит протегна ръка покрай пилотската седалка и щракна ключовете на помпите, за да прехвърли вода в баластната цистерна откъм левия борд. Над главите им се чу бръмчене, после закъркори вода.

— Добра работа, Спарки — кимна Пит.

Докато баластната цистерна се пълнеше, почувстваха как подводницата леко помръдна. Скоро цистерната се напълни, помпите се изключиха, но плавателният съд си остана обърнат. Опитаха се да помогнат, като и тримата застанаха до левия борд. Джордино дори подскочи един-два пъти трупешката, но подводницата не помръдна.

Ана въздъхна тежко.

— Ще си останем на дъното.

Джордино изрови отнякъде кутия с инструменти и водолазни принадлежности и ги струпа на левия борд

— Боя се, че няма нищо друго, което да не е закрепено на място и би ни помогнало да се обърнем.

Пит обмисли казаното от него.

— Всъщност нямаме нужда от още тежест, а просто от друга ръка. Протегната.

В първия момент Джордино само го изгледа, но после се усмихна.

— Разбира се, можем да опитаме да се избутаме обратно. — Той се промуши покрай Пит към панела с бушони и започна да проследява кабелите.

— Какво искате да кажете? — попита Ана.

— Подводницата има роботизирана ръка, монтирана на дъното й — обясни Пит. — Ако Ал успее да изцеди малко ток, можем да се оттласнем от „Керч“ и да се обърнем.

Във вътрешността на подводницата беше станало студено, а въздухът определено по-застоял, когато няколко минути по-късно Джордино обяви, че е успял да намери електричество.

— С баластните помпи източихме доста от резервната енергия за извънредни случаи — каза той. — Вероятно няма да можеш да работиш дълго с нея.

— Трябва ни само едно отписване — отговори Пит.

Той се наведе през преобърнатата пилотска седалка, протегна се към конзолата с джойстика и активира ръката. Пит я протегна под носа на подводницата и я издължи, докато щипците й се удариха в корпуса на „Керч“. Ана и Джордино заеха местата си откъм левия борд и затаиха дъх.