Клайв Касслер - Черно море

— От изследователския кораб се свързаха с турската брегова охрана и знаехме, че те скоро ще пристигнат и ще проведат подробно разследване.

Манкедо се вторачи в него с черните си очи, които блестяха от напрежение, но нищо не каза.

— Свалих екипа за нападението от товарния кораб, закачих отвън на кърмата експлозиви и се отдалечих — продължи да разказва Васко. — От „Македония“ изпратиха няколко човека да се качат на борда и те се опитаха да подкарат бълкера към Истанбул. Взривът на бомбата сложи край на този опит. Всъщност тези хора ни направиха услуга, защото закараха кораба в по-плитки води, преди да потъне.

— Те ли намериха и отнесоха сандъка?

Васко поклати глава.

— Не са знаели, за да го търсят, нито имаха време да го направят. След експлозията трябваше да напуснат кораба, защото започна бързо да потъва.

— Значи сте наблюдавали мястото?

— Хвърлихме котва на десет мили оттам, когато пристигнаха спасителните кораби и започнаха през деня работата си. Върнахме се обратно и спряхме над останките на „Керч“, за да тренираме, докато се стъмни и спасителните кораби се махнат.

— „Керч“?

— Не помниш ли? Работихме тук преди десет години. Доколкото си спомням, извадихме котва и кондензатор на пара. Това е руски разрушител. Потънал е през Първата световна война. Намира се на по-малко от километър от „Кримска звезда“. Имам нещо от него, което искам да ти покажа долу в работилницата.

— Не ме интересува това — каза Манкедо. — Какво стана с урана?

— Изгубихме много време да го търсим из трюмовете, докато един от нашите водолази не го откри в машинното отделение. Обаче му беше дошло време да изплува, затова пратихме долу още двама души. Междувременно на радара се появи контакт, който се приближаваше към мястото. Не исках отново да си тръгна с празни ръце, затова спуснах грайфера и отворих кърмовата палуба. Водолазите влязоха, изнесоха го на удобно място и ние го хванахме с щипците.

— У теб ли е?

— Трябваше да бързаме. Едва успяхме да приберем водолазите, когато видяхме, че приближаващият се съд беше същият американски изследователски кораб — „Македония“. Свързаха се с нас по радиото и казаха, че българската полиция е на борда им. Вдигнахме набързо грайфера, който още стискаше сандъка и се преместихме над „Керч“, за да изчакаме. Спуснаха подводница и взеха да душат около товарния кораб.

— Какво искаш да кажеш?

— Спуснахме грайфера отново над „Керч“, а подводницата беше там и душеше. Сигурно са видели повредите по кърмата на „Кримска звезда“ и са разбрали, че сме взели нещо. Реших, че трябва да спечелим време, затова разрушихме подводницата и отплавахме от мястото. Времето беше лошо, престорихме се, че плаваме право към проливите, преди да завием на север. Радарът показа, че никой не ни е проследил до Бургас.

Манкедо прехапа долната си устна.

— Могат да идентифицират „Бесо“.

— Ще са прекалено заети да вадят подводницата и мъртвите й пасажери. Ще се отървем от сандъка, преди да успеят да ни намерят, а след това вече ще бъде твърде късно. Какво може да имат? Никакви доказателства за каквото и да било. Бяхме там, за да работим върху „Керч“. И аз ти донесох нещо оттам, което го доказва.

Манкедо махна с ръка на този коментар.

— Не ни трябва някой да проследява „Бесо“. Нито сега, нито в бъдеще. Инвестирах много пари в кораба. Не мога да си позволя да го скрия или преместя в Грузия за месеци наред.

— Когато направим доставката, ще можеш да си купиш три нови кораба — каза Васко.

— Покажи ми урана.

— В момента не мога. — Той посочи към палубата. — Когато хвърлихме котва, взех грайфера и спуснах сандъка на морското дъно през кладенеца [12] Сондажните, изследователските и спасителните кораби имат отвор в кила, през който се спускат различни съоръжения. — Б. пр. . Ако някой реши да претърси кораба, той ще е на безопасно място. Щом дойде време за доставката, можем бързо да го вдигнем и да отплаваме.

— Сигурен ли си, че беше обогатеният уран?

— Не сме отваряли цилиндъра, който беше в сандъка, но той беше сребрист, както ни беше описан, а на външния сандък имаше знаци за радиоактивни материали. — Той сниши глас. — Свърза ли се с иранците?

Манкедо кимна бавно.

— Трябва да си благодарен, че размяната ще се проведе в открито море, а не в някое пристанище. — Той извади парче хартия от джоба и го даде на Васко. — Ето координатите на мястото на трийсет мили от Синоп. Размяната ще се проведе след около три дни. Ще ти съобщя точното време, когато го потвърдят.