Клайв Касслер - Черно море

Когато плавателните съдове намалиха скоростта си в пролива, дъждът отслабна. Докато „Македония“ надвишаваше разрешената скорост от десет възела, първата цел от екрана се появи — беше руски бълкер. „Македония“ се плъзна покрай по-бавния кораб в опит да настигне първия съд.

Сред падащите водни капки се видя модерният висящ мост „Султан Явуз Селим“ точно когато един стар товарен кораб се плъзна под него.

— Това ли беше първият кораб? — попита Ана.

— Боя се, че да — кимна Пит.

Обаждане по радиостанцията от бреговата охрана потвърди тяхното разочарование. Спасителният кораб не се беше появил.

— Къде може да са отишли? — учуди се Ана.

— Завили са близо до устието на Босфора — предположи Пит, — за да се изгубят в оживения трафик и лошото време. Не се знае къде са отишли.

— Ние ще поемем оттук — каза Ралин. — Ще вдигнем тревога в приятелските пристанища по черноморското крайбрежие. Разполагаме с приблизително описание. Корабите от този вид едва ли са много. Все някъде ще се появи.

— Мисля, че си на прав път — кимна Пит.

— Вече сме почти в Истанбул. Можем да ви оставим там — предложи Стенсет.

— Това би било чудесно. — Ана се обърна към Пит. — Не можем да ви благодарим достатъчно за това, което направихте за нас. Сигурна съм, че скоро ще открием кораба.

— Ще ми направите лична услуга, когато ги окошарите — усмихна се Пит. — Особено след стореното с нашата подводница.

Ана се усмихна.

— Пътуването с подводницата беше по-вълнуващо, отколкото ми се искаше. Но ми се струва, че с удоволствие бих го повторила.

— Значи можем да кажем, че нашият набег в дълбините е бил успешен. Следващия път, когато ти се прииска да видиш морското дъно, знаеш къде да ме потърсиш.

— Няма да го забравя. Довиждане.

Ана и Ралин се спуснаха на главната палуба и зачакаха „Македония“ да пристане на истанбулския търговски кей. Щом стъпи на брега, тя се закле в себе си никога повече да не се качва на плавателен съд.

Преди близо век това водно такси беше превозвало дипломатите от истанбулския Златен рог до техните къщи по високите части край Босфора. Чудесният му махагонов корпус сега беше покрит с дебел слой остаряла черна боя, а прозорците на пътническия навес бяха заменени с потъмнени стъкла. Малкото оцелели месингови орнаменти бяха потъмнели и оксидирани. Единственият оцелял разкош от построената в Италия красавица се криеше в машинния отсек. Оригиналните осемцилиндрови редови двигатели светеха от полаганите с любов грижи и мъркаха като нови.

Древната лодка се понесе през външното пристанище на Бургас, когато сумракът започна да се спуска върху този български град. Нейната цел, спасителният кораб „Бесо“, стоеше закотвен на половин миля от брега. Когато лодката намали и застана успоредно на кораба, двама дългокоси членове на екипажа хванаха въжетата й и я вързаха. След това спуснаха задбордния трап за единствения пътник, който излезе от каютата.

Валентин Манкедо се изкачи по трапа със сигурните крака на моряк, прекарал по-голямата част от живота си в морето. Стегнатото му, но грубо тяло подхождаше на изпънатото му брадато лице. Прехвърли се целеустремено на борда и без да обръща внимание на двамата членове на екипажа, тръгна право към щурманската рубка. Мина през отворената врата и се озова пред мускулест гологлав мъж, който оглеждаше пристанището с бинокъл. Скалпът, вратът и ръцете му бяха покрити с татуировки.

Той стрелна поглед към натрапника.

— Утре сутринта щях да дойда при теб.

— Играем си с огъня, Иля Васко — каза Манкедо и се втренчи хладно в него. — В тази операция няма място за грешки. А сега ми разкажи какво се случи.

— „Кримска звезда“ беше нападната успешно точно по плана. Всичко мина добре, като се изключи това, че от мостика успяха да изпратят кратък сигнал за помощ. Нищо не можехме да направим, за да го предотвратим. — Гологлавият се почеса по врата, докосвайки главата на татуиран октопод, който се катереше нагоре по рамото му. — Беше само един сигнал за помощ, но някакъв американски изследователски кораб, „Македония“, който случайно се оказа наблизо, се отзова. Когато реагира, го наблюдавахме с радара. Качихме се на борда, но не можахме да намерим сандъка. Не беше на мостика, както бяхме подведени да си мислим. Точно тогава сякаш от нищото изникна изследователският кораб.

— Нашият информатор от севастополското пристанище невинаги е бил точен — каза Манкедо. — Защо не се свърза с американците от бълкера, за да им кажеш, че тревогата е била фалшива?