Клайв Касслер - Черно море

Пит превключи електронната ръка на пълна мощност и също застина. От хидравликата се дочу далечно шумолене, а червеното аварийно осветление помръкна заради увеличената консумация на ток. После откъм корпуса на подводницата се чу скърцане и тя започна да се наклонява. Пит продължи да бута с манипулатора и подводницата полегна настрани, докато инерцията не сработи. Плавателният съд се преобърна бавно и лесно и пътниците в кабината с труд отново си стъпиха на краката. Над конзолата се плисна вода и контролните уреди изгаснаха.

— Предполагам, че токът беше дотук — отбеляза Пит. — Мисля, че е време да изплаваме.

Той отвори капака, който покриваше пода, бръкна вътре и завъртя чифт Т-образни болтове. В долната част на подводницата две оловни баластни тежести паднаха от своите гнезда и тупнаха на морското дъно.

Въпреки че беше наполовина наводнена, подводницата на НАВПД се откъсна от пясъка и започна да се издига. Ана се усмихна, когато Пит светна с фенерчето през наблюдателния купол и двамата можаха да видят как корпусът на „Керч“ започна да се отдалечава под тях. Черната вода, която ги заобикаляше досега, скоро започна да се оцветява и Ана с облекчение видя отново мътната зелена супа, която при спускането я беше уплашила.

Минути по-късно подводницата изскочи на повърхността в бурно море, поливано от постоянен дъжд. Надничайки през наблюдателния купол, Ана скоро забеляза „Македония“, която се полюшваше на вълните на около половин миля от тях. Джордино не направи опит да се опита да прехвърли ток на радиостанцията, защото видя, че корабът се насочва към тях на пълна скорост, оставяйки широка пенеста следа.

Петър Ралин крачеше напред-назад по кърмовата палуба, когато подводницата беше закачена за крана и вдигната на борда. Лицето му се разтопи от облекчение, когато Ана, Пит и Джордино излязоха през люка.

Стенсет им помагаше да стъпят на палубата.

— По-дълъг престой под водата от предвиденото — отбеляза той. После посочи очукания корпус на подводницата и откъснатите стойки на водометните дюзи. — Да не срещнахте долу някакво морско чудовище?

— Срещнахме нещо, което имаше яки щипци. — Пит огледа сивите облаци. — Нашите приятели от спасителния кораб се заинтересуваха специално от нас. Още ли са наоколо?

— Отплаваха преди около час.

Ралин направи крачка напред и прегърна Ана.

— Толкова се тревожихме за теб. — Тогава забеляза прясното ожулване на челото й. — Какво стана?

— Сграбчиха ни с техния грайфер и започнаха да ни блъскат в борда на „Керч“, после ни обърнаха. Реших, че сме загубени, но хладнокръвните умове победиха — каза тя и кимна към Пит и Джордино. — Петре, трябва да намерим този спасителен кораб, преди да е влязъл в пристанище.

— У тях ли е ВОУ?

Тя погледна към Пит и той отговори вместо нея:

— Доста сериозна причина да се опитат да ни убият.

И плъзна ръка по вдлъбнатините в корпуса на подводницата.

Ана се обърна към Стенсет.

— Можем ли да ги хванем или поне да проследим накъде са се отправили?

— Те имат голяма преднина, но със сигурност ще се опитаме. За съжаление заради времето видимостта е малка, а и покритието на радара също.

Групата се качи на мостика, където Стенсет нареди на щурмана да мине на пълен ход. Той се присъедини към Пит, който беше застанал пред екрана на радара.

— Отправи се на югозапад.

Пит увеличи обхвата на радара максимално и се зае да проучва екрана. Покриваха го големи бели петна, те представляваха проливен дъжд. В далечния ъгъл на екрана от време на време пулсираше малка точка.

— Може да са те — каза Пит. — Посока два-четири-нула градуса.

— Насочили са се към проливите. — Стенсет нареди на щурмана да промени курса.

— Госпожице Белова, господин Ралин — започна Пит, — бихте ли опитали да накарате турската брегова охрана временно да затвори проливите?

— Нека минем на „ти“. Аз съм Ана, а това е Петър. И да, можем да направим това. Благодаря ти.

Ралин се обади и след няколко минути съобщи:

— Бреговата охрана има плавателен съд на котва близо до моста „Султан Явуз Селим“, който наблюдава трафика на юг. Щом се появи, ще го задържат.

— Ще направим всичко възможно да не ги изпуснем.

Успяваха да следят целта си до Босфора, но я изгубиха сред трафика, който влизаше или излизаше от пролива. Продължаващият силен дъжд само увеличаваше объркването, защото множество мигащи точки се появяваха и изчезваха сред големите бели петна на лошото време. Най-накрая екипажът на НАВПД успя да открие две цели, които плаваха на юг и навлизаха в Босфора, и се опита да се доближи до тях.