Клайв Касслер - Черно море

— Какво прави? — попита Ана.

— Иска да се ръкува с нас. — И Пит даде пълен напред на своите водни двигатели.

Аеродинамичните щипци бързо полетяха странично в преследване на подводницата, насочвани от своите многобройни видеокамери.

Когато наближиха останките от релинга, Пит нямаше друг избор, освен да се издигне. С това движение изгуби толкова от скоростта, че позволи на грайфера да ги настигне. Когато двете машини се плъзнаха над релинга, грайферът разтвори щипците си, за да хване подводницата.

Шум от драскане по метал отекна във вътрешността, когато щипците стиснаха горната част на подводницата. Пит натисна джойстика, с който контролираше движителите напред, в опит да се спусне надолу. За миг драскането престана, но после чуха повторен металически екот. Подводницата се наклони напред, разтресе се и спря. Ана изпищя.

Пит даде газ и се опита да се откъсне напред, но по-тежкият грайфер се противопостави със собствените си движители. Издигащите се щипци се завъртяха и запратиха подводницата срещу корпуса на „Керч“. Тя се удари силно с носа си в него и се плъзна настрани.

Щипците веднага се завъртяха в другата посока.

Пит контрира със собствената си мощност, но не беше достатъчно. Подводницата бе завъртяна и запратена с кърмата срещу останките. Метален звук разпени водата, когато главният движител бе откъснат и разбит на парчета.

Джордино се протегна назад и стегна предпазния колан на Ана колкото можеше по-силно.

— Дръж се сестро, сега ще се повозим.

Безсилни да се противопоставят на грайфера на спасителния кораб, Пит, Джордино и Ана се вкопчиха в седалките си, докато подводницата беше блъскана насам-натам. Няколко пъти тя се удари в стария кораб и корпусът й заприлича на очукано войнишко канче. Едва когато светлините й примигнаха и угаснаха, а към повърхността се понесе струя от мехурчета, хидравличният грайфер прекрати блъскането и щипците се разтвориха.

След това се върна при „Керч“ и щипците стиснаха сейфа. Когато плячката му се оказа на сигурно място, грайферът се стрелна към повърхността. Докато се издигаше от дъното, камерите му зърнаха за последен път подводницата на НАВПД. Тя лежеше обърната и неподвижна, оставена на мълчанието на тъмните дълбини до бойния кораб, мъртъв от дълго време.

Единственото, което Пит можеше да вижда, беше червено. Не беше кръв, а малка червена светлинка за спешни случаи, която премигваше близо до лицето му. Той игнорира пронизващата болка в главата и рамото и извика в тъмната вътрешност:

— Добре ли сте всички?

— Аз съм добре — отговори Ана със страх в гласа. Джордино изсумтя.

— Предполагам, че оцеляхме при преобръщането сухи. — Подобно на Пит беше изхвърлен напред от седалката си, когато подводницата се преобърна, и сега лежеше прострян на тавана й. Той се изправи на колене и разплиска водата наоколо.

— Не ми харесва този звук — каза Пит, който усети, че краката му са мокри.

Бяха застанали неудобно, а водата им стигаше до глезените. Около тях се носеше съскане и пукот, както и острата миризма на изгоряло.

Пит намери фенерче и освети вътрешността на кабината, докато Джордино помагаше на Ана да се освободи от седалката.

— Изглежда здравият корпус [11] Подводницата има двукорпусна конструкция. Външен (мек корпус) от стомана с дебелина 3–8 мм и вътрешен здрав от високолегирана стомана с дебелина 18–22 мм. — Б. пр. издържа — каза Пит. — Сигурно е някоя пукнатина с дебелината на косъм или уплътнение на наблюдателния купол.

— Слава богу, че не сме триста метра по-дълбоко — отбеляза Джордино. Той знаеше, че на такава дълбочина подобно нарушение на целостта щеше да доведе до светкавичното наводняване на подводницата.

Макар Пит и Джордино да обсъждаха положението с небрежно спокойствие, Ана разбра, че нещата са зле.

— Лошо ли е положението ни?

— Още няма нужда да си слагаме банските — отговори Пит с успокояваща усмивка. — Разполагаме с малко количество ток, но в момента е ограничено само до няколко консуматора. Ал ще прокара няколко кабела, за да продължат работа нашите филтри за въздуха.

— Не можем ли да се обадим на „Македония“?

— В момента до комуникационните ни системи не стига ток. Освен това сме с дъното нагоре. Комуникационният ни транспондер е монтиран на върха на купола и сега е погребан под нас. Може да нямаме достатъчно силен сигнал за излъчване. Но това няма значение, защото скоро „Македония“ ще започне да ни търси.