Клайв Касслер - Черно море

С появата на видимостта и заради явното спокойствие на двамата мъже зад контролните уреди, Ана почувства, че сърцето й успокоява ритъма си.

— Когато бях малка, моите родители ме водеха в Румъния да плувам в Черно море, но винаги ме е било страх от морските създания.

— В Черно море няма много такива, от които човек да се тревожи. Може би като изключим медузите — каза Пит. — Родена сте в Румъния?

— Да. Израснах в Букурещ. Баща ми беше учител по история, а майка ми — шивачка. Летните ваканции прекарвахме в Констанца. Баща ми много обичаше да плува и да се гмурка с шнорхел и го правеше всеки ден.

— Звучи ми като мой тип човек — отбеляза Пит. — И как така се озовахте с пистолет и значка?

— Когато бях в гимназията, брат ми беше убит от наркотрафикант. — Болката от случилото се още се долавяше в гласа й. — Няколко години по-късно се озовах в полицейската академия, може би като някакъв подсъзнателен подтик да отмъстя за неговата смърт. Скоро открих, че предизвикателствата на работата ми допадат. След няколко години в румънската полиция бях прехвърлена в Европол и оттогава съм там. Приключението е напълно удовлетворително. — Тя посочи с ръка купола. — Човек никога не знае къде ще го отведе работата му.

Между пръстите на ръката й се поява слаба далечна светлина.

— Какво е това? — попита Ана.

— Вероятно безпилотник или подводница от спасителния кораб — обясни Джордино. — Може би наистина се занимават с другите останки.

Когато наближиха дъното, светлината отслабна. От дясната им страна съвсем наблизо се показа тъмната сянка на „Кримска звезда“. Пит изравни баластните цистерни, докато не увиснаха на няколко метра над морското дъно. След това включи водометните двигатели. Няколко секунди по-късно се доближиха до страната на корабния корпус близо до носа.

Товарният кораб стоеше изправен на дъното и изглеждаше почти невредим. Кърмата на кораба се беше блъснала и забила в дъното, което си личеше по щръкналия под наклон нос. Корабът изглеждаше странно без водорасли, отлагания и оплетени по него рибарски мрежи, типични за повечето корабни останки.

Пит се приближи към кърмата на кораба и се насочи към лявата й страна, за да проучи отблизо взрива.

— Сигурен ли си, че беше от тази страна на кораба? — попита Джордино.

Пит кимна, докато промъкваше подводницата покрай корпуса.

— Основните поражения вероятно са скрити в пясъка. — Той присви очи през купола. — Виж онези плочки от обшивката.

Завъртя подводницата така, че външните прожектори осветиха тази страна от корпуса. Виждаше се малка празнина между хоризонтална плоча от обшивката и морското дъно.

— Да, прав си. Изкривени са — каза Джордино. — Ако съдим по това колко бързо потъна, вероятно има много по-големи повреди, скрити в пясъка.

— Има ли начин да се установи дали е бил преднамерено потопен? — попита Ана.

— Не и без малко разкопаване — отговори Пит. — Застрахователят на кораба може да реши, че си заслужава, ако реши да избегне плащането.

Джордино кимна.

— Когато са набъркани пари, истината изведнъж става важна.

Пит включи водометните двигатели и подкара подводницата нагоре, докато не се озоваха над главната палуба на товарния кораб. Когато подводницата мина над релинга, той я накара да увисне под жилищната надстройка. Огледаха предната част на палубата и видяха четирите големи трюма на кораба напълно открити. Капаците на люковете лежаха настрани, прехвърляйки десния фалшборд.

— Отворени ли са били, или са зейнали при удара? — попита Ана.

— Изглеждат твърде спретнато подредени, за да са се отворили случайно — отговори Джордино.

Пит насочи подводницата към най-близкия капак на люк и започна да оглежда боядисаната му повърхност. По краищата ясно се виждаха пресни следи от къртене.

— Като гледам тези вдлъбнатини — отбеляза Джордино, — някой ги е разбил съвсем наскоро.

— Спасителният кораб разполага със средствата да го направи — подхвърли Пит. — Да видим дали са оставили нещо.

Той се насочи към първия трюм. Отворът на люка беше почти два пъти по-голям от подводницата и Пит с лекота вкара плавателния съд в трюма. На дъното му имаше жълт трактор, привързан към палубата, заобиколен от различни земеделски уреди.

Джордино се усмихна.

— Все едно отново сме в хамбара на стария Макдоналд.

— Товарът изглежда напълно изправен — каза Пит. — Той изкара подводницата и с ход на коня като в шаха влизаха и излизаха от останалите три трюма. Всички изглеждаха еднакво — завързан за трюма трактор и други земеделски машини. Всичко изглеждаше непипнато.