Клайв Касслер - Черно море

Захарин обмисля известно време отговора му, после кимна.

— Да, това е възможно. Но ми е любопитно защо не продавате „Перегрин“ на страните от НАТО?

Пръстите на холандеца отново заопипваха предмета в джоба му.

— Въпрос на проста сметка. Американските продукти ще ограничат продажбите ми на НАТО. Мисля, че мога да продам много повече на вас.

— Нищо не мога да гарантирам.

— Не съм тук, за да искам гаранция. Но има нещо друго, което се надявам да обмислите. Мога да ви предложа лична комисиона от пет процента за всеки дрон, продаден на руското правителство.

Хендрикс знаеше, че Захарин беше получил чина си с връзки, а не заради умения. В руската йерархия колкото по-нагоре по командната верига се изкачваш, толкова повече корупцията процъфтява. Без да се изненада, забеляза как очите на генерала се разшириха в очакване.

— Каква е продажната цена? — попита той.

— Първата партида ще бъде по дванайсет милиона евро парчето. По-малко при закупуване на по-голямо количество. Вашата комисиона ще ви бъде изплатена във валута по ваш избор и сметка, която посочите.

— Веднага ще обсъдя въпроса с дирекция „Материално-техническо снабдяване“. Уверен съм, че ще успеем да уредим поне закупуването на минимално количество. — Захарин огледа бутилката с водка за по една празнична глътка.

— Чудесно — отговори Хендрикс без особено вълнение. — Имам още една молба, ако е възможно. Ще бъде голяма чест, ако уредите за президента демонстрация, подобна на днешната.

— За президента Вашенко? — Захарин се вторачи в тавана. — Това ще бъде много трудно. От друга страна, той цени високо новите технологии и може би ще му бъде приятно. Все пак моето влияние е ограничено, тъй като съм само скромен военен.

— Разбирам. Въпреки това бих се радвал да му покажа възможностите на „Перегрин“. — Хендрикс намигна. — Това може да увеличи покупките.

— Да, разбирам ползата от подобен изпитателен полет. Ще направя каквото мога. — Генералът погледна часовника си. — Е, Мартин, надявам се, че ще имаме възможност да продължим нашето приятелство. Бях още капитан, когато преди много години започнахте да продавате цифрови самолетни прибори на „Аерофлот“. Оттогава поддържаме взаимноизгодно сътрудничество.

— Вярно е — кимна холандецът, спомняйки си, че дачата на Захарин край Сочи поне отчасти е финансирана с подкупи от собствената му компания. — Генерале, зная за отлична възможност за бизнес, която може да ви заинтересува. — Той замълча, за да даде възможност на руснака да захапе примамката.

— Така ли? И каква е тя? — попита Захарин, преди да гаврътне трета водка.

— Наскоро бях в Париж, там срещнах стари колеги. Един от тях наскоро беше посредничил за купуването на два бойни хеликоптера за охраната на сенегалския президент. Но не успели да купят муниции за летателните апарати и търсят дузина леки ракети въздух-земя. Чувал съм, че вашата „Вихър“ с лазерно насочване ще пасне отлично на средствата, с които разполагат.

— Склонни ли са да платят комисиона?

— Мисля, че е шестцифрена.

Генералът остави чашата на масата.

— Е, сигурен съм тогава, че мога да открия дузина ракети в складовата наличност, които могат да бъдат изписани за учебни стрелби. Проблемът обаче е в транспорта.

— Чух, че ако успеете да ги доставите в Украйна, те ще се погрижат за превоза им до Африка. Може ли един от техните представители дискретно да се свърже с вас?

— Да, да, разбира се. — Захарин стана със замъглени очи. — Ще ви се обадя за „Перегрин“.

— Генерале, благодаря ви!

Захарин отиде при лимузината и тя го откара от летището.

Хендрикс се върна при своя технически помощник, който прибираше преносимия контролен пулт на „Перегрин“.

— Тук ли ще оставите безпилотника? — попита той Хендрикс.

— За да може да ни изкопират до последната бурма? Не. Наредете да го разглобят, да се натовари на камиона и веднага да бъде върнат във фабриката.

— Да, господине. Ще се погрижа.

Хендрикс прекоси пистата до чакащия го частен реактивен самолет. Когато се качи на борда, пилотът го поздрави.

— Имаме разрешение за излитане в посока Амстердам, когато ви е удобно.

Хендрикс се тръшна на една от кожените седалки.

— Започни изпълнението на летателния ни план до Амстердам. Щом излезем от руското въздушно пространство, се отклони към Киев. Преди да се приберем у дома, трябва да се отбия там.

Няколко минути по-късно самолетът с рев се издигна във въздуха, оставяйки зад себе си руското летище близо до Москва, скрито от черни облаци. Хендрикс се беше вторачил през илюминатора с чувство на неясно облекчение. Това беше първото проблясване на удовлетворение, което беше изпитал през последните три години.