Клайв Касслер - Черно море

„Македония“ излезе от Босфора на разсъмване в още сивото утро и пое курс обратно до мястото, където беше потънал товарният кораб. Срещнатата по пътя турска фрегата на бреговата охрана им съобщи, че операцията по издирване и спасяване е била прекратена още предишната вечер, защото не били открити други оцелели.

Пред тях се появиха неподвижните светлини на друг плавателен съд.

— На местопроизшествието още има някой — каза капитан Стенсет, докато се пресягаше за бинокъл.

Ана и Ралин стояха до Пит на мостика. Всички се бяха вторачили в премигващите светлини, които пронизваха утринния мрак.

— Кораб на бреговата охрана? — предположи Ана. Стенсет избягна отговора, докато не се приближиха достатъчно близо, за да видят на мястото някакъв вид влекач и спасителен кораб, на който крановете изобилстваха. Опърпано българско знаме в бяло, зелено и червено се вееше на мачтата на мостика. Странно, но върху борда липсваше име.

— Възможно ли е да са следователи по застрахователни измами? — попита Ана.

— Да — кимна Пит, — но е невероятно, че вече са на мястото.

— Значи нямат право да са тук — заяви Ралин. — Мога ли да използвам корабната ви радиостанция?

Стенсет му подаде микрофона и полицейският агент повика безименния кораб.

— Говори инспектор Петър Ралин от българската национална полиция на борда на кораба „Македония“ на НАВПД. Моля, идентифицирайте се и посочете причината да се намирате на това място.

Минута по-късно от високоговорителя на радиостанцията се понесе раздразнен глас:

— Това е частен кораб за морско спасяване. Занимаваме се с изваждането на останките на „Керч“. Моля, стойте настрана.

— Намирате се близо до корабни останки под полицейска власт — обяви Ралин. — Идентифицирайте се и се дръпнете настрана.

Този път нямаше отговор.

Пит се зае да оглежда една морска карта.

— Прав е в едно. Има отбелязани корабни останки на по-малко от осемстотин метра от мястото, където потъна „Кримска звезда“. — Върху навигационния екран на щурвала мястото беше отбелязано с червен X.

Пит се обърна към Стенсет:

— Все още сме малко далече оттам.

— Те близо ли са до координатите на „Кримска звезда“? — попита Ана.

— Близо до тях — обясни Стенсет. — Сякаш са малко по на запад… и се отдалечават в тази посока.

Докато се отдалечаваше, Пит успя да различи в сумрачната утринна светлина множеството кранове на палубата на кораба. Спасителният кораб продължи още малко напред и застана на няколкостотин метра от тях точно над мястото, където на картата бяха посочени останките на кораб. Пит седна пред настолния компютър отстрани и набра името „Керч“.

— Бил е разрушител в Руския имперски флот, построен през 1916. — Той щракна върху снимката на кораба. — Пише, че е потънал по време на сражение с отоманския флот през февруари 1917 пред Босфора.

— Мислите ли, че наистина работят върху „Керч“, а не върху останките на „Кримска звезда“? — попита Ралин.

— Едва ли, но има начин да разберем — отговори Пит. — На кого му се плава с подводница?

Лицето на Ралин стана безизразно, а на това на Ана се изписа бледа усмивка.

— Значи дамата е готова — каза Пит. — Моля, госпожице Белова, последвайте ме за потапяне в дълбокото с екскурзовод.

— Ще я върнете ли? — попита само наполовина шеговито Ралин.

Пит му намигна.

— Още никога не съм губил плащащ клиент.

Четиридесет минути по-късно сърцето на Ана започна да блъска, когато морската вода заля наблюдателния купол от акрил на малката триместна подводница на НАВПД. Седнала отзад, тя гледаше над раменете на Пит и Джордино потока мехурчета, който се разтвори в мътната зелена вода. Обхвана я лека клаустрофобия, когато установи, че видимостта не е повече от няколко метра.

— Водата не става ли по-чиста? — попита тя.

— Много скоро гледката ще стане по-хубава — обеща Пит. — По-дълбоките води на Черно море всъщност са аноксични [10] Бедни на кислород. — Б. пр. или лишени от кислород, което ги прави кристално прозрачни за наблюдателя. Няма да се спуснем много дълбоко, но въпреки това ще можем да се възползваме от това явление.

Джордино наблюдаваше монитора на сонара и обяви:

— След сто метра ще стъпим в калта.

Скоро думите на Пит се потвърдиха. Сякаш някой дръпна завесата и гледката пред тях се разкри на повече от петнайсет метра напред, подпомагана от ярките прожектори с течни кристали, закрепени към външната страна на подводницата.