Клайв Касслер - Черно море

— Къде е останалата част от екипа ви?

Дуков си погледна часовника.

— Хората ми трябваше да се съберат на пропуска в четири и половина.

— Може ли да ги повикате сега?

Дуков я изгледа със съмнение в очите.

— Поне мога да опитам.

Ралин продължи да оглежда спасителния кораб.

— Може просто да го проследим, докато получим съдебната заповед.

— С това нямаме голям радиус на действие — отговори Дуков, потупвайки щурвала на катера. — В открито море може да стане сложно, особено ако времето е лошо.

— Изглежда на мостика кипи работа — обяви Ралин.

— Не бива да ги оставим да отплават. — Ана се вторачи в Дуков. — Закарайте ни при тях.

— Не можем да се качим без заповед — възрази той. — Освен това сме твърде малко, за да ги щурмуваме.

— На моя отговорност. Просто ни качете на борда, без да ни забележат, ако е възможно.

Дуков погледна Ралин, но той беше видял решителността в очите на Ана и само кимна.

Дуков хвърли въжетата в патрулния катер, запали двигателя и се откъсна от кея. Той описа голям полукръг в пристанището с изгасени навигационни светлини, за да се приближи към спасителния кораб откъм кърмата. На сто метра от кораба превключи на празен ход.

На кърмата на „Бесо“ нямаше жива душа, докато я приближаваха крадешком. С точни движения Дуков прилепи катера странично към кърмата, което позволи на Ралин да скочи на борда от покрива на рулевата рубка. Ана му хвърли едно от въжетата и той завърза катера към близкия кнехт. Агентката на Европол се качи на палубата с изваден пистолет, а малко по-късно я последва и Дуков.

Направиха няколко крачки напред и спряха в сянката на голям генератор. Ана направо подскочи, когато машината оживя, изплювайки облак черен дим. Пред тях светнаха подредени в полукръг прожектори, които осветиха кръглия кладенец в средата на кърмовата палуба. Над него на дебело стоманено въже, навито на барабана на кран, се полюшваше огромният грайфер. На далечната палуба в стъклена будка седеше гологлав мъж, който управляваше крана и грайфера.

— Хайде да изчакаме минутка, за да видим какво се готви да направи — предложи Ралин.

Тримата полицаи останаха в сянката на генератора. Изведнъж светнаха прожекторите, наредени по рамата на грайфера, и механизмът тръгна да се потапя в кладенеца.

— Това ли е устройството, което нападна подводницата? — попита Ралин.

Ана кимна, докато гледаше как изчезва във водата.

— Грозна гледка — отбеляза той.

Те изчакваха, докато гологлавият управляваше грайфера с помощта на цяла редица монитори. Появиха се двама души от екипажа с непромокаеми якета и застанаха до кладенеца. След няколко минути барабанът на крана се завъртя обратно и започна да прибира въжето. Малко по-късно грайферът излезе от водата. Между щипците си държеше сив сандък с размерите на масичка за кафе.

Ралин бутна Ана с лакът.

— Сигурно е това — прошепна той.

Ана кимна и я побиха ледени тръпки. Интуицията й се оказа безпогрешна. „Бесо“ не само беше прибрал ВОУ, но и бяха скрили плячката така, че при претърсване на кораба да не бъде намерена. Тя гледаше как грайферът се спуска и оставя сандъка на палубата и двамата моряци тръгнаха към него.

— Да го приберем — каза Ана.

Тя излезе от сянката с изваден пистолет. До нея крачеше Ралин. Дуков завършваше процесията, като междувременно се беше обадил по преносимата радиостанция в пристанищната полиция да поиска подкрепления.

Агентите се приближиха към близкия край на кладенеца, преди морякът от другата му страна да ги забележи.

— Полиция! — извика Ана.

Морякът се хвърли зад сандъка, но преди това успя да нададе предупредителен вик. Партньорът му се завъртя на пети, измъкна едно късоцевно „Узи“ изпод якето си и откри огън.

Полицаите, които не очакваха моряците да са въоръжени, не реагираха достатъчно бързо. Ралин даде два бързи изстрела и се хвърли на палубата до Ана.

Дуков остана прав, докато се занимаваше с радиостанцията си, и си плати за това. Стрелецът отпусна спусъка, прицели се отново и даде втори откос. Българският полицай пое с гърдите си цялата порция олово. Той залитна една-две крачки назад, после рухна мъртъв на земята.

Ана и Ралин бяха залегнали на голата палуба и отвърнаха на огъня. Изстрелите им накараха моряка с автомата да се скрие зад един кнехт. Ралин забеляза голяма кутия за инструменти на метри от тях. Той смушка Ана и посочи натам.

— Когато започна да стрелям, тичай натам — извика, надвиквайки шума на раздвижилия се отново грайфер.