Клайв Касслер - Черно море

Изправи се на коляно и изпразни пълнителя си срещу въоръжения моряк, който се гърчеше зад кнехта за прикритие, но веднага отвърна на огъня. Прицелът на Ралин беше по-точен и той улучи мъжа във врата с последните си два изстрела. От устата му бликна кръв и умиращият стрелец не успя да отмести пръст от спусъка, изпразвайки целия пълнител по Ралин, докато се свличаше на земята. Прицелът му беше твърде нисък, въпреки това един от куршумите рикошира в палубата и улучи полицая в крака.

Ана беше изминала половината разстояние до кутията за инструменти, когато забеляза, че колегата й се изправи и залитна.

— Петре! — изпищя тя, без да обръща внимание на черната размазана сянка до нея.

Ралин вдигна ръка, за да я спре, докато залиташе напред.

— Не! — Очите му се разшириха от ужас. Викът му не беше заради раната, а за да спре Ана. Опита се да й махне да се връща, но кракът му поддаде и той падна с главата напред в кладенеца.

Ана се хвърли напред в опит да го хване, а през това време нещото в периферното й зрение стана огромно. Тя погледна настрани твърде късно и видя грайфера. Разлюлян като махало, огромният механизъм летеше право към нея.

Ана се хвърли на палубата, но беше късно. Външният ъгъл на една от щипците на грайфера я бръсна по рамото и главата. Тя полетя към другия край на кораба, а светът около нея потъна в мрак, преди още да се стовари на палубата.

Тялото на Ана пулсираше от леките вибрации, които усилваха пронизващата болка в главата й. Тя започна бавно да се връща в съзнание и накрая вдигна ръка, за да напипа пулсиращата бучка на тила. Трябваше да използва лявата си ръка, защото цялата дясна половина на торса й беше безчувствена. Бавно отвори едното си око, после и другото. Замъгленото й зрение постепенно се фокусира върху токовете на издраскания чифт ботуши, поклащащи се пред нея.

Когато сетивата й се подредиха, осъзна, че се люшка главата й, а не човекът с ботушите. Причината беше лекото вълнение и тя усети смесена миризма на морска вода и дизелови отходни газове. Вибрациите бяха причинени от двигателите на „Бесо“, които разтърсваха студения метален капак на люка за зареждане с гориво, върху който лежеше. Тя се опря на здравия си лакът, разтърси глава, за да прогони замайването, и се огледа.

Множеството големи прозорци и сиянието на високо разположения екран на радара й подсказаха, че се намира на мостика на спасителния кораб. Мъжът с ботушите тихо разговаряше с друг човек, който стоеше зад щурвала.

Съзнанието на Ана се проясни и тя си спомни за Ралин. Мъртъв ли е? Картината в паметта й как пада в кладенеца, я накара да потрепери. Тя протегна ръка към кобура на кръста си.

Празен.

Морският бриз от отворената странична врата разроши косите й и Ана видя, че е само на крачка от нея. Бягството е най-добрата възможност, реши тя със замъглено съзнание. Откъм щурвала продължаваха да се носят тихи гласове, което й подсказа, че моряците са още заети. Тя се обърна на една страна и запълзя към вратата със скоростта на костенурка, за да не я забележат. Успя почти да стигне до нея, когато дълбок глас прониза въздуха:

— За къде си се забързала?

Ана вдигна очи и видя мускулестия гологлав мъж, същия, който управляваше грайфера, да пристъпва към нея. Опита се да избяга, но той вече беше над нея, сграбчи задната част на якето й и с рязко дърпане я изправи на крака.

Силна болка прониза дясната й ръка и рамо, заби се в мозъка й и Ана едва не припадна.

Той се ухили.

— По-добре ли си, след като се целуна с грайфера?

Ана трепна заради вонята на гранясало, която лъхна от устата му. Видя само злоба в матовите му черни очи, рамкирани от назъбен белег, който пресичаше челото му. Пипалата на октопода, татуиран на тила му, сякаш се протягаха за нея. Тя потисна желанието си да извие от болка.

— Аз съм офицер от Европол — каза тя. — Веднага ме освободете.

Васко я хвана под ръка и я стисна в желязна хватка.

— Да те пусна? — Той се засмя, отравяйки въздуха с дъха си. — Ние се отплащаме на любопитните натрапници на борда на кораба ни по друг начин.

Тя извърна глава от внушителното му лице и погледна към щурмана — също толкова корав тип, който й се усмихна с кафяви зъби. До него върху конзолата на щурвала лежеше нейния пистолет „Зиг Зауер“ — дразнещо близо.

— Върнете веднага този кораб в Бургас — нареди Ана, изненадвайки се от силата на своя глас. Адреналинът прогони замайването и тя подчерта нареждането си, като замахна с коляно към слабините на Васко и същевременно се опита да му нанесе удар в гърлото.