Клайв Касслер - Черно море

Един от моряците го посрещна на борда и го съпроводи до кърмовата палуба, където висок мъж с шлем за заваряване ремонтираше пукнатината в един от шевовете на малка подводница.

Пит загаси електрожена и вдигна визьора.

— Доктор Димитров? — попита той.

— За мен е удоволствие да се запозная с вас, господин Пит. — Археологът пусна чантата на земята и двамата се здрависаха. — За мен е чест, че получих подкрепата на Националната агенция за водно и подводно дело за моя проект. — Димитров стрелна поглед към миниподводницата. — Повредена ли е?

Джордино изскочи от люка на машината, стиснал сноп електрически кабели, и се представи.

— Малко е поочукана, но повредите не са толкова страшни, колкото изглеждат. След като сменим водометните движители и проведем няколко изпитания за безопасност, ще е готова за използване. Най-много след четиресет и осем часа.

Пит кимна.

— Извадената временно от строя подводница няма по никакъв начин да повлияе на вашето проучване.

— Радвам се да го чуя — отговори Димитров, — защото зная, че времето ви в Черно море е ограничено.

Пит огледа картината и чантата на мъжа, после посочи към мидела на кораба.

— Георги, хайде да идем на сянка и ще можеш да ни разкажеш за „Фетхие“ [14] Име на известен турски средиземноморски курорт. — Б. пр. .

Те се събраха в близката лаборатория, където Джордино помогна на българина да облегне картината на една от водонепроницаемите прегради.

— Не пътувате с малко багаж — отбеляза той.

Димитров се усмихна.

— Това е единственото известно изображение на „Фетхие“. Нарисувано е по време на спускането му на вода през 1766 г. Уредникът на българската Национална художествена галерия е мой приятел и ми позволи да я взема назаем.

Пит се зае да изучава картината, на която беше изобразена тримачтова фрегата, излизаща от Златния рог, вдигнала всички платна. От стълба на кърмата се вееше голям червен флаг [15] Султаните използват различни знамена. Червеното знаме с бели полумесец и звезда е прието за официално по време на реформите на Ганзимата през 1844 г. — Б. пр. , определяйки кораба като част от отоманската флота.

— Чудесен кораб. Какво можете да ни разкажете за него? — попита Пит.

— Построен е като бърза фрегата за подкрепа на по-големите кораби в бойната линия. Изглежда е бил стациониран в Александрия, преди да се върне отново на служба при султана.

— Как така е потънал в Черно море? — полюбопитства Джордино.

— В началото на Руско-турската война руската армия напредва през онова, което днес са Украйна и Молдова, и печели голяма победа в Кагулската битка [16] През 1777 г. при река Кахул (на руски — Кагул) в Молдова. — Б. пр. . Една от жените на султан Мехмед III била в близката крепост Измаил, за да посети ранения си син, когато фронтът се приближил. Султанът изпратил от Константинопол „Фетхие“, за да ги вземе. Султанският антураж се качил на кораба и поел надолу по Дунав през август 1770. Повече никой не ги видял.

— Руснаците ли са го потопили? — попита Пит.

— Някои историци смятат, че е така, но няма документи, които да го потвърждават. Повечето, както и аз, мислят, че е бил изгубен по време на буря някъде до българското крайбрежие.

Пит поклати глава.

— Това звучи като твърде голям район на проучване.

— Знаете по-добре от мен колко е трудно да се намерят корабни останки — каза Димитров. — Истината е, че „Фетхие“ може да се намира в район с размери петдесет хиляди квадратни мили. Може да прекарам остатъка от живота си в гонитба на нейния килватер. Наскоро обаче открих малко допълнителна информация, която смятам, че ще ни осигури плодотворно търсене. — Димитров отвори кожената си чанта и извади от нея фотокопие на ръкописна страница от дневник.

Пит видя, че е на турски, и предположи, че съдържа данни за времето.

— Бележка в корабен дневник?

— Точно така — кимна Димитров. — Принадлежал е на османската търговска шхуна „Сеяс“. Учен от Българската академия на науките попаднал на него в архивите на едно училище и любезно ми го предостави.

— Какво пише? — попита Джордино.

Димитров започна да превежда ред по ред.

— „Умерен вятър от югозапад, вълнението отслабва. На обед, когато времето се подобри, вдигнахме котва от убежището ни под нос Ерулска и продължихме плаването си за Галац. След час наблюдателят съобщи за струпване на отломки откъм подветрената страна, включително част от мачта с червено знаме и тугра на него.“