Клайв Касслер - Черно море

Джордино пусна малката видеокамера, закачена за раницата на акваланга със затворен цикъл, и започна да снима части от останките, докато се придвижваха към кърмата. На главната палуба вниманието му привлякоха няколко богато резбовани врати на каюти с инкрустации от стъкло. През това време Пит разглеждаше въртящо се оръдие, монтирано върху релинга на левия борд. Бяха удивени от състоянието на кораба, защото повечето дървени съдове само след няколко години се превръщат в купчина отломки. Тъй като видя много малко метални арматури, Пит разбра, че корабът е на много повече от двеста години.

Двамата се срещнаха при щурвала на шканеца [17] Издигната палуба в кърмовата част на кораба, откъдето капитанът управлява кораба си. — Б. пр. , оглеждайки се за голямата награда. Въпреки че бяха добре запазени, идентифицирането на дървените останки с малко характерни черти беше трудна задача. Можеше да им помогне корабната камбана, на която обикновено се гравираше името.

Откриха големия щурвал все още със спиците си, закачен за конзолата си, но до него не се виждаше камбана. Джордино усети потупване по ръката и видя Пит да сочи към главната палуба. Близо до преградата лежеше нещо с конусообразна форма. Сигурно беше камбаната, откъснала се от разпадналата се стойка под въздействието на собствената си тежест.

Пит стигна преди партньора си до предмета, изправи го и махна с ръка утайките. Когато калта се утаи, Джордино приготви камерата. Показа се бронзова камбана с арабски букви в основата. Той я засне от всички страни, после вдигна палец по посока на Пит.

Пит погледна оранжевия циферблат на своя водолазен часовник „Докса“ и видя, че времето им на дъното е почти изтекло. Посочи нагоре към повърхността, изчака Джордино да потвърди, след това ритна с крака и започна да се отдалечава от шанеца. Плъзна лъча на фенерчето за последен път по останките и се поколеба при вида на нещо върху кърмовата палуба. Когато се обърна и заплува към предмета, Джордино го последва, притеснен от човешките му форми.

Оказа се наистина труп, леко покрит с тиня. Когато го наближи, Пит махна с ръка над него, за да вдигне тънкия слой утайки. Вероятността да намерят човешки труп на палубата на фрегатата след повече от двеста и петдесет години беше направо астрономически нищожна. Въпреки това не можеше да спре да си представя как пред тях ще се окаже моряк от осемнайсети век в риза с широки ръкави, шалвари и обувки с извити нагоре носове.

Когато водата се избистри обаче, той се озова срещу трупа на синеок летец, който гримасничеше насреща му в своя летателен костюм от XX век.

Първото нещо, което Ана направи, беше да повърне. Страхът, напрежението и стресът в съчетание с люлеенето на кораба бяха предизвикали конвулсии в стомаха й. Малката мивка в каютата побра съдържанието му. Беше благодарна, че можа да наплиска лицето си със студена вода. Чувстваше се изтощена, но спокойна и се зае да огледа обстановката.

Заключената каюта нямаше прозорци и не беше по-голяма от килер. Две вградени койки и мивката изпълваха квадратното пространство. Главата й все още пулсираше, но тя успя да стигне до долната койка, да легне на тънкия като вафла дюшек и да затвори очи.

Главоболието й малко намаля и това й позволи да прецени положението си. Най-вероятно спасителният кораб беше извадил обогатения уран. Защо иначе качването им на кораба би предизвикало толкова яростна съпротива? Тя изстена, когато си спомни как Ралин падна в кладенеца. Гологлавият татуиран бандит, който командваше кораба, изглеждаше способен на всичко, след като бе убил колегата й с такава лекота. Само българският отряд на ГДБОП да беше успял да пристигне! С подходящ екип нещата щяха да се развият по съвсем различен начин! Знаеше, че е виновна за прибързаната атака без подкрепления. Сега пристанищният полицай и Ралин бяха мъртви. При тази мисъл й се наложи да преглъща сълзите си.

След малко отвори очи и се вторачи в прашното дъно на горната койка. Знаеше, че и тя е обречена. Нямаше да я оставят жива, защото беше свидетел на убийството на полицая и Ралин. Ана си пое няколко пъти дълбоко дъх и пулсирането в черепа й бавно намаля, като отстъпи мястото си на острата болка в гърба. Иглата на пергела, който беше задигнала от мостика, я беше пронизала. Тя извади инструмента, вдигна го пред лицето си и докосна върха на иглата. Като оръжие не беше кой знае какво, но можеше да послужи за инструмент. Стана от койката и се зае да изучава ключалката на вратата. Беше обикновена с резе и върток. Остана вторачена в нея, докато обмисляше възможностите. Нямаше смисъл да се бави. Бяха я затворили в каютата като временна мярка. Може би й оставаха дни живот, а може и само няколко часа. Нямаше смисъл да чака и да се покорява на съдбата.