Клайв Касслер - Черно море

Разтвори пергела, заби иглата му в ключалката и започна да върти и натиска. Мъчи се в продължение на двайсет минути, докато не осъзна, че иглата на пергела трудно ще отключи ключалката. Измъкна пергела, запрати го на леглото и тегли здрав ритник на вратата.

Тя се разтрака и заклати окуражаващо. Ана притисна глава о вратата и я удари с гърба на дланта си.

Чу се слабо ехо, придружено с лека вибрация на ръката й. Оказа се евтина картонена врата с дървена рамка. Ана се усмихна, когато разбра какъв късмет има.

Седна за малко на койката, за да обмисли следващите си действия. Сърцето й започна да блъска заради предстоящата опасност, но беше ясно, че ще е много по-зле, ако не предприеме нещо. Залепи отново ухо на вратата, за да се увери, че коридорът е празен. Отстъпи назад в малката каюта и си пое дълбоко дъх. Втурна се напред в тясното пространство, подскочи и с краката напред се стовари върху картона.

Вратата се нацепи, но остана на мястото си. Ана се изправи на крака и зачака някъде да се отвори врата на каюта, но нищо не наруши царящата тишина. След още един силен ритник върху вратата в близост с въртока рамката се откачи от бравата и зейна широко. Ана излезе в коридора, събра отломките и намести вратата на мястото й. Ако се случеше някой случайно да мине, на пръв поглед изглеждаше наред. Тръгна назад към отворена странична врата, през която отвън нахлуваше хладен вятър. Залиташе с люлеенето на кораба, докато я наближаваше, и надникна навън.

Под увиснали ниско облаци безкрайният простор на Черно море се простираше отвъд релинга на кораба. На хоризонта се виждаше неравната линия на земя, което означаваше, че или плават покрай крайбрежието, или наскоро бяха излезли от външното пристанище на Бургас.

Показа глава през отвора на вратата, за да огледа палубата, и едва не я блъсна в минаващ моряк. Младият мъж носеше омазан с грес гащеризон на инженер и държеше кутия с инструменти. Той се вторачи изненадан в Ана.

Готова за нападение, тя го хвана за реверите и го тласна настрани. Повлечен от тежката кутия с инструменти мъжът се препъна в нея и се стовари тромаво върху палубата. Ана подскочи и го ритна силно в брадичката. Зашеметен, той не успя да се предпази от последвалите допълнителни ритници и загуби съзнание.

Зяпайки за въздух, тя се завъртя на пети, очаквайки, че краткият сблъсък е привлякъл нечие внимание. Но палубата беше празна. Ана хвана моряка за краката и го издърпа в коридора.

Знаеше, че сега времето й е още по-малко. Втурна се на палубата и тръгна към кърмата в търсене на гумена или спасителна лодка. От дясната й страна се показа плискащият се кладенец. От другата страна видя лодка с твърд кил и надуваеми бордове, обезопасена върху стойка. Все още не се виждаше никой и тя спринтира, за да заобиколи кладенеца. Измина половината разстояние, но се закова на място.

Ето го там.

Вторачи се в сивия сандък, изваден от „Кримска звезда“, в който вероятно беше ВОУ. След спешното отплаване от Бургас екипажът не си беше дал труд да го прибере. А може би го бяха оставили тук, за да го спуснат отново на дъното, ако стане нужда. Ана хвана сандъка и го разклати, усещайки нещо тежко вътре.

Сърцето й отново заблъска. Тя пристъпи към надуваемата лодка, освободи я от стойката и я свали на палубата. Провери вътрешността, видя, че резервоарът е пълен, и свърза гумения му маркуч с малкия извънбордов двигател. От другата страна на палубата имаше голяма лебедка с желязно въже, чиято кука още беше закачена за кафеза. Но беше твърде очебийна, за да я използва. Близо до релинга откри малка палубна лебедка, вероятно предназначена за спускане на лодката. Подозрението й се потвърди, когато видя резета на релинга, които позволяваха част от него да се сваля на палубата.

Бързо дръпна резетата, свали релинга и се върна при лебедката. Откри конзолата с лостовете за управление, включи машината, намери лостчето за вдигане на кабела и го включи на преден ход. Заобиколи лебедката, хвана развиващото се въже с куката и го задърпа през палубата. Изтегли го покрай надуваемата лодка с твърд кил по посока на сандъка с ВОУ, около който още беше вързано въжето, с което го бяха извадили от водата. Тя откачи въжето на голямата лебедка и на негово място закачи куката, която беше издърпала до мястото, след това се втурна обратно при конзолата за управление. Започна да прибира освободеното въже и гледаше как то влачи сандъка по палубата. Придърпа го близо до зодиака, след това изключи лебедката.